"Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край". Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение на 11 януари се отбелязват 100 години.
Според Свобода Бъчварова, цинизмът е големият удар върху човечеството. Уволнена от българската кинематография през 1989 г., тя емигрира в Бразилия при своята дъщеря Елица Бъчварова. “Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест. България си остава неизменно в сърцето ми с интелектуалното, психологическото, нравственото и национално любопитство. Така и ще умра“, посочва писателката.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Баща и Тодор Ангелов е потомък на бежанци от Македония. След 1923 г. той емигрира със съпругата си Александра Шарланджиева и дъщеря им Свобода в Австрия, после в Париж, а след това е екстрадиран в Белгия. Бил е интербригадист в Испания. На 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов – Божаната е екзекутиран от Гестапо. Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник и го обявява за национален герой. През 1982 г. в брюкселския квартал „Скаарбек“ е открит негов бюст-паметник.
Свобода Бъчварова е автор на сценариите на филмите “Между релсите“, “Опасен чар“, “Жребият“ (1993) по тетралогията ѝ “Земя на прицел“, “Мера според мера“, който е по мотиви от романа "Литургия за Илинден“. За него през 2008 г. тя казва: “Този документален роман е историческо събитие. Започнах да събирам материали за него през 50-те години. Миналото е органическо присъствие по пътя към истината. Моят разказ започва със страданието на македонските бежанци. Бяха още живи войводите и четниците на ВМРО“.
Редактор е на филмите “Авантаж“, “Лачените обувки на незнайния воин“, “Мъжки времена“, “Козият рог“, “Господин за един ден“, “Таралежите се раждат без бодли“. Сред по-известните й романи са “Великденска ваканция“, “Литургия за Илинден“, “Приключенията на Фильо и Макензен“, “Телеграма с много неизвестни“ и др.
Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро.
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..