Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Марк от Мичиган: Традициите се пазят и това е забележително тук

16
Христо Стойчев
Снимка: Гергана Манчева

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения. Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата навлиза като украса в домовете на българите, срещаме я в сложни архитектурни композиции, иконостаси, но също и при декорация на предмети. В този период се обособяват и няколко резбарски школи – в Дебър, Банско, Трявна и Калофер.

Украсата от дърворезба в голяма част от възрожденските български домове се възприемала като мерило за социалното положение на собственика на дома. Така се появяват частните домове в Пловдив, Копривщица, Трявна, превърнали се в музеи на изкуството, където и днес могат да се видят шедьоври от дърворезба на старите майстори. Занаятът е представен и в етнографския музей на открито "Етър", който целогодишно се радва на значителен брой посетители.

Според изследователите на занаятите, дърворезбата води началото си по нашите земи от времето на Второто българско царство (1185–1396). Тя олицетворява стремежа на българина към съвършенство и желанието му да осмисли бита си откъм естетика и символизъм. И сякаш за да проверим дали този занаят има последователи и днес, в столицата на Второто българско царство – днешно Велико Търново – влизаме в ателието на Христо Стойчев. То е за фигурки и сувенири от дърво и се намира в централната част на улицата на занаятите, известна като Самоводската чаршия. 


Няма как да бъде сбъркано, защото дървените фигурки буквално "преливат" и извън очертанията на малкия дюкян. Тук всеки може да открие по нещо за спомен – от цветни миниатюри до по-мащабни пластики с крепостта Царевец и Патриаршеската катедрала, издигаща се над историческия хълм в града. Всичко е стилизирано и изработено с внимание към детайлите от страна на майстора.


За Христо Стойчев създаването на сувенири от дърво не е просто поминък, а е начин да покаже уменията си и да зарадва някого, който ще си занесе у дома нещо от старопрестолния български град. Най-често минувачите по Самоводската чаршия се спират, за да погледат как простото парче дърво се превръща във фигурка на човек или на животно. "За всичко е нужно освен въображение и много търпение", казва Христо Стойчев на любопитните посетители:


"Аз съм научил всичко от моя баща – продължава той. – От него научавам всички тънкости и каквото ме интересува. Най-важно в нашия занаят е да имаш търпение, за да може като се хване едно трупче дърво, да се създаде от него някаква фигурка. Може да е магаренце, котенце, лъвче… всички наши предмети са като наши деца, така казва моя баща, защото в тях сме вложили труд, внимание и са направени с много любов. Той и сега идва да работи с мен в ателието. А от една година в работата ми помага и моят син, който завърши училище преди година и също се учи вече на дърворезба. Надявам се, че той ще ме наследи и ще остане в ателие за дърворезба "Стойчеви". 

Баща и син Стойчеви
Ние не предлагаме изделия в интернет, само тук на чаршията могат да ни намерят хората и дори да наблюдават как се правят нещата от дърво. Не използваме машини, всичко се прави на ръка с традиционните инструменти – длета, козя ножка, резбарски нож. Използваме и много стара техника за допълнително оцветяване на дървото. Чрез нагаряне с пирограф, уред с който се изгаря повърхността на дървото по желания от нас начин и отгоре се поставят байцове на водна основа. Това е безвредна техника за оцветяване, така че дървените фигурки могат да се използват и като играчки за деца."


В ателието на Христо Стойчев влизат туристи, дошли отдалеч. Разбираме, че са от САЩ. Вниманието на гостите е насочено към сувенирите, които изобразяват крепостта Царевец и част от града около нея. Сувенирите са изработени в детайли, със символите и цветовете на старинно Търново. Гостите са впечатлени от ръчната работа, каквато все по-рядко се среща при сувенирите.  Но най-много са удивени от архитектурните забележителности в родния град на Христо – Велико Търново. Затова искат да си отнесат частица от това място и да им напомня за България всеки ден. Искат майсторът да изпише с пирограф името на държавата, както и годината, в която са я посетили. Той изпълнява поръчката с голямо внимание и обяснява, че дървото, от което е изработил сувенирите е българска липа, а това прави сувенира още по-интересен за туристите. Христо казва, че през 2024 г. през ателието са минали много гости от САЩ, което също е новост за него и за града. Какво най-много впечатлява американците, които за пръв път идват в България? – питам госта, а той се представя като Марк, от щата Мичиган.


"Да, откриваме огромна разлика между България и Америка. В България има хилядолетна история, нашата е само 300 години. Идваме с наши приятели от Пловдив – те имат град с хилядолетна история. За 10 дни обиколихме повечето места в България. Започнахме от София, после в Пловдив, после посетихме Черно море, бяхме в Несебър и сега сме във Велико Търново. Много ме впечатли тук как културата се примесва с историята, защото дори тази хилядолетна история се смесва със съвременната култура. Традициите се пазят и това е забележително. Качихме се и на връх Шипка, възхитени сме от историята, която имате и пазите чрез паметниците. Аз обичам историята" – казва туристът от Америка, който опознава страната ни, заедно със своето семейство – със съпругата, двете дъщери, българския му зет и с неговите родители – и е категоричен: "За пръв път съм в България, много ни харесва цялата страна!"

Вижте също:

Снимки: Гергана Манчева, личен архив на Христо Стойчев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанасовден – между християнството, обредите и вярванията

Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..

публикувано на 18.01.25 в 06:15

Лепене на гелина, валяне на кускус, снимки в носии – Рибново се отваря за света

Рибново, магнетичното родопско село, което допреди десетина години живееше в своя капсулиран свят далеч от глобализацията, сега радушно посреща туристи. Жителите му са българомохамедан и и се отличава т със запазен ия си бит, пъстър..

публикувано на 10.01.25 в 10:05

Късметът за Новата година се открива в питка, орехи или в... менче с пръстени

Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и..

публикувано на 31.12.24 в 17:55