Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Диана Гласнова
Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия". 
Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.



Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци
, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.
В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Жилищният блок в центъра на Босилеград, върху който ще бъде създаден стенописът.

В Босилеград ще рисуват уличен стенопис посветен на краеведа Йордан Захариев

За четвърта поредна година "Новите майстори" от Кюстендил ще поставят своя летен артистичен щрих върху градската визия на Босилеград.  "Стените, които ни свързват" е мотото, върху което разсъждават младите артисти от Кюстендил, творейки по сградите и..

публикувано на 12.08.25 в 10:09

МВнР предупреди за стачка на оператор за наземно обслужване на летища в Испания

МВнР предупреди на сайта си, че служителите на фирма Azul Handling, отговаряща за наземното обслужване на полетите на авиокомпания Ryanair в Кралство Испания, са обявили готовност за стачни действия.  Те ще се провеждат всеки сряда, петък, събота и..

публикувано на 11.08.25 в 17:59

Български танци повишиха градуса в Дуръс на "Вечер на българската култура"

Tретото издание на фестивала "Вечер на българската култура - 2025", в град Дуръс, Албания, премина в чудесна празнична атмосфера. За това съобщиха във Фейсбук от посолството ни в Тирана. Танцьорите от танцов клуб "Сияние", гр. Пловдив, с хореограф Гергана..

публикувано на 11.08.25 в 16:40