Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях през този период? Къде се чувстват най-сигурни и кога да очакваме да се пробудят? В село Баня, недалеч от черноморския град Несебър, се намира единственият в България Спасителен център за сухоземни костенурки  уютен дом на повече от 200 бавноподвижни животинки. Най-възрастният жител е една 75-годишна женска шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Наричат я Бабата, въпреки че все още снася яйца и е на средна "костенурчеста" възраст – представителите на този вид живеят над 120 години. Най-старата костенурка на планетата – Джонатан, е на 190 години и обитава сейшелския остров Сейнт Хелена. И макар че живеят в различни кътчета на света, и двете черупчести създания намират спокойствие и сигурност в настоящия си дом.

Бабата и нейните "посестрими" от Спасителния център обитават просторен двор със слънчеви и сенчести зони, укрития, малки къщички и места за вода – истински "жилищен комплекс" за симпатичните влечуги. Освен това тук функционира специализирана лечебница, където пострадали животни от цяла България получават медицинска помощ и остават на лечение, преди да бъдат върнати обратно в природата – научаваме от Ива Лаловска, управител на центъра.

"От 2007 г. този център се занимава с това да помага на костенурки в беда. Те са диви животни, но много често попадат сред хората и когато имат нужда от помощ, да речем са ранени или намерени в бедстващо състояние или в нетипични за тях места, те биват донесени в нашия център. Ние им помагаме, след което ги освобождаваме. Докато са при нас, те могат да си снесат яйца, от които се излюпват мъничките костенурчета. И на тях също им се намира нов дом като се пускат в природата, стига да са здрави."

България е една от малкото страни в Европа, където все още се срещат сухоземни костенурки. Става дума за два застрашени вида - шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Народът има различни имена за тях – желка, горско пиле, коритана-жаба пр. Най-много костенурки обикалят из Източните Родопи, но също и в Югозападна България – по поречието на река Струма. Срещаме ги и в други части на страната, твърди Ива Лаловска и добавя:

"Всички видове у нас – и водните, и сухоземните, са застрашени от изчезване и се намират в различни степени на защитеност. Като цяло човек няма право да ги улавя, да пипа яйцата или гнездата им, да премества костенурки и да се намесва по какъвто и да е начин в живота им. Понеже са бавни, те най-често стават жертви по пътищата. Но също така са потърпевши от неправилното отглеждане от хората, които ги взимат за домашни любимци. При нас редовно постъпват заболели от рахит костенурки, дълго време отглеждани без слънчева светлина и подходяща храна. Много често те стават жертва и на кучета, на селскостопански машини, на пожари и пр."

Спасителният център активно работи с деца чрез своите ежегодни летни лагери. Малките участници научават интересни подробности за живота на черупчестите и помагат на излекуваните животни да се върнат в природата. Освен това екипът организира интересни маршрути в околностите на селото за туристите, които искат да опознаят природата и да видят тези кротки същества в тяхната естествена среда. Но сега е още зима и Бабата, заедно с нейните "колежки", са унесени в дълбок сън в очакване да дойде април, когато те ще се събудят, готови за нов цикъл на живот и приключения.

Вижте още: 

• Иво Иванчев за ръководения от него спасителен център за сухоземни костенурки

• С "Динозавърско парти за деца" събират средства за Спасителен център за костенурки

• Отбелязваме Световния ден на костенурката

Снимки: Спасителен център за сухоземни костенурки