Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е храмовият празник на черквата "Св. свещеномъченик Харалампий", която са градили с много отдаденост, личен труд и пожертвования, но и ден на благодарност.

• Църквата почита паметта на св. Харалампий на 10 февруари

Споменът за градежа му е жив в сърцата на шабленци, които всяка неделя се черкуват, а после се събират, за да споделят духовната си радост и на веществената обща трапеза. От тях научаваме за историята на храма, която започва в края на XIX век, при първото му издигане, с името на Светия Кръст Господен. Отец Павел Максимов, който служи в черквата вече 25-та година уточнява, че градежът започва през 1896г., но през 1900г. Шабла е претърпяла разрушително земетресение:

"Почти 7-ма степен, с много жертви и разрушения на къщи, а храмът е бил сринат до основи – разказва отец Павел. – Шабленци се чудели дали не трябва да променят мястото му, но си казали, че основите са положени и са го доизградили така. Има и документ, от който става ясно, че през 1907-а все още са събирали средства за довършването му, но не е отбелязано точно кога е изграден изцяло. Вероятно е било през 1908-ма, защото иконите за иконостаса са от 1909 –1910 г."

Разказа на отец Павел допълва Даниела Тодорова, директор на Зеления образователен център в Шабла, където някога се е помещавало училището.

"Това, което знаем по разкази на местни хора е, че в началото на ХХ век местната управа се събира и решава да се изградят три основни сгради – църквата, училището и кметството. Зидарията на новата черква и на Зеления център са много сходни и може би едни и същи майстори са работили. Всичко правят местните хора, които влагат своя труд, усилия и материали, за да могат да подпомогнат градежа."

Радостта на шабленци не трае дълго и през 1913 г., след края на Междусъюзническата война, по силата на Букурещкия договор, цяла Южна Добруджа до днешен Балчик става румънска територия. В архивите на черквата "Св. Вмчк Харалампий" се пазят и румънските регистри, където изпъква ярката личност на един от първите свещеници обгрижвали Шабленската енория и околните села – отец Никола Цицов, дарил иконостасната икона на св. Николай Чудотворец:

"От архивите се вижда, че той е бил с 51 години служение – продължава разказа си отец Павел. – Името му излиза като млад свещеник от 1897 г. В последните регистри, когато е кръщавал, вече е писал с големи печатни букви и явно през 1948 г. е бил много възрастен вече. Най-интересното е, че той е оставил лично във фара на Шабла едно подробно описание на крайбрежието с  геодезични точки, което показва, че е бил образован и в това отношение, всестранна личност."

Според регистрите, отец Никола не служи в енорията между 1914 и 1917 г. и има сведения, че е бил интерниран някъде из Северна Румъния. По Божията воля и застъпничество на своите небесни покровители св. Николай и св. Харалампий отново се завръща при шабленци, където вероятно приключва и земният му път. След него, разбира се, идват и други свещеници, които продължават да се грижат за храма и паството, а солидните зидове, издигнати под вещия поглед на майстор Христо Божков-Загореца, непоклатимо напомнят на местните хора за боголюбивото дело на предците им. На прага на новото хилядолетие започва основен ремонт на сградата:

"Обновяването на храма в сегашния му вид е от двехилядната година, без камбанарията, която е изградена около 2010 г. Много хора са се включили ентусиазирано във възстановяването, сред които и баба Денка, която е най-активна. Повечето са били от енориашите, посещавали редовно черквата. За съжаление вече голяма част от тях не са сред нас, но все още има, разбира се и живи, които са участвали с дарения и личен труд в ремонта на храма."

Трикорабната базилика с красивата и внушителна камбанария се издига в центъра на Шабла. Четирите ѝ камбани, изработени в прочутата камбанолеярна на Воронеж (Русия), дарени за слава Божия, приканват верните да се черкуват. Сред тях са и румънци и руснаци и украинци, гости от близо и далеч, които като събратя в Христа не се делят и не се мразят, а имат любов помежду си. "Чрез тази Христова любов, преодоляваща всякакви междунационални гордости, се осъществява спасителното Божие дело в Църквата и тя лекува раните на обществото", заключава отец Павел.

Вижте още:

• За свети Харалампи, чумата и меда

• „Чудна малка девойка из ливади летяла” – легенди за пчелата