Световният ден на радиото – 13 февруари, тази година е посветен на климатичните изменения. Изборът не е случаен – 2025 г. е определена от Парижкото споразумение като ключова, ако човечеството иска да изпълни дългосрочната си цел да ограничи затоплянето на климата с максимум 1.5 градуса по Целзий до края на века. Настоящата година е преломна – в края ѝ емисиите от вредни газове трябва да започнат да намаляват. Динамиката в световните политики обаче също има екологичен аспект – наскоро администрацията на Белия дом обяви, че САЩ искат да се оттеглят от международния договор, обвързващ страните от Парижкото споразумение, а някои критици изказват притеснения, че е възможно Китай и Индия също да се опитат да намалят собствените си екологични ангажименти. Каква е реалната климатична обстановка и имаме ли средства да спрем унищожителното си въздействие?

Естествените процеси по изменението на климата са силно деформирани и замаскирани от стопанската дейност на човека – напомня ни климатологът и преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" проф. Георги Рачев. По-притеснителното обаче е скоростта, с която се случват тези изменения, защото последните 20 години са най-топлите откакто се правят метеорологични измервания, а след още 5-6 години климатолозите ще могат категорично да заявят, че климатът трайно се е променил.

Промените са осезаеми, дори за подрастващите.

"В София преди доста често се забелязваха врабчета, а и климатът значително се е променил. Забелязала съм го дори аз през моите 17 години живот. Помня, че имаше доста повече снежни дни през зимата. Сега са рядкост, и ако това продължи по същия начин в бъдеще, ще е доста тъжно в България да нямаме тази обилна снежна зима и възможността да се гордеем, че можем да изпитаме всеки един от четирите сезона тук" – казва момичето, което се вълнува от екологичната тематика и участва в проект с подобна насоченост, съвместно с връстниците си от българското училище в Рим.

• Земетресения, безводие, вятърни генератори… еко предизвикателства обединяват ученици от България, Италия и Дания

"Изправени сме пред проблема с глобалното затопляне, защото целият ни прогрес е основан на един много жесток закон – този за енергията, която трябва да е лесно достъпна и изобилна", подчертава климатологът. Дава и пример за кръговрата на въздушните маси:

"Когато Европа замърси въздуха, той идва при нас, ние си го "обогатяваме" с икономиката си и го препращаме в Индия и Китай. Те са потребители на въглища и си го дообогатяват, пращайки го през Тихия океан в САЩ, които също си емитират своите замърсители и през Атлантическия океан въздухът си идва при нас. Дори България да изчезне със своите 47 млн. тона въглероден диоксид, които отделяме годишно – за 10 години нищо няма да се случи с чистотата на въздуха. Всички сме заедно в една голяма кошница. Няма въздух за вас, няма и за министър-председателя, и за милионера... с последния клошар ще си дишате същия този въздух. Това ни прави свободни и равни. Следователно не може един да си налага ограничения, а друг да си гори въглищата. Всички трябва да сме заедно."

И независимо, че икономиките са основната причина за вредните емисии, без икономически просперитет екологичните цели са неизпълними – подчертава Георги Рачев и допълва:

"Конференцията на ООН за изменението на климата в Париж (2015 г.) постигна един много добър консенсус, но по време на разговорите не участваше нито един климатолог. Всички решения бяха взети от икономисти и политици. Политиката е концентриран израз на икономиката – ако няма икономика и няма печалба, за да могат да се плащат данъци, вие няма от къде да вземете пари, за да се постигнат екологичните и климатичните цели. Те са много скъпи! Храна, енергия и движение – това е основата на човешкия просперитет и затова трябва много внимателно да се мисли по въпроса за екологичните цели. Ако икономиката грохне – нищо не може да направим. Няма да има пари за спасяване на животни и за опазване на природната среда. И когато ми направите електричеството скъпо, аз ще започна да си горя старите гуменки и ще извадя от мазето бабината печка, за да се стопля."

Като най-голям нетен замърсител проф. Рачев посочва Китай, но допълва че на глава от населението азиатската страна е далеч зад цял списък от други държави. Същевременно със строежа на нови централи – ТЕЦ, ВЕЦ, атомни реактори, фотоволтаични и вятърни паркове, е на първо място в света по екологични практики и едновременно с това е с добре развиваща се икономика.

"Докато Китай лети напред, заедно с малките тигърчетата от Югоизточна Азия, Щатите също се справят много добре, а Европа предприе едни странни политически екологически практики, които не доведоха икономиката й до добри показатели. Ние целенасочено може да се самоограничим в нормални количества, така че да постигнем целите си. На Парижката конференция се прие един много добър принцип, който не се спазва. Това е т.нар. "Китайски принцип", а той гласи: "Не ми казвай какво да правя, искай от мен следващата година да си намаля с 2% вредните емисии. Как ще го направя - за сметка на отоплението, някой вид промишленост или селското стопанство - това си е моя работа! Но аз поемам ангажимента ти и аз да съкратим тези емисии с равно количество"."

Климатологът е убеден, че България може да постигане екологичните си цели и едновременно с това стабилна икономика единствено, когато развитието на туризма и селското стопанство се превърнат в приоритет за правителството.

И още нещо съществено – обикновеният човек има решаваща роля за забавянето на климатичните изменения. "Той притежава свободната воля, с която да избере от какво да се лиши, както и силата да забави климатичните изменения чрез влиянието си върху пазарната икономика", подчертава проф. Рачев и допълва, че медиите и в частност радиото също може да допринесе за мотивацията на хората да правят лични стъпки към по-зелено бъдеще:

"Това възпитание може да започне още от детската градина – разбирането и самоограничението, че ако отидат в магазина и купят тази пластмаса, тя ще замърси тяхната околна среда, техния град, тяхната държава. Това е дълбокото разбиране, че "Аз съм държавата" и "Аз съм обществото", което владее тази земя. Така се налага това възпитание, което впоследствие избуява, а точно тези хора утре ще станат управляващи и ще наложат имено тези разбирания върху целия ни живот."