"Концерт с авторска музика е чудесен начин човек да отбележи рождения си ден" – казва с усмивка един от най-именитите и креативни джаз музиканти на българската сцена, перкусионистът Христо Йоцов. Казана дума хвърлен камък! За трета поредна година неговият личен празник на 17 февруари ще бъде съпътстван с подарък за публиката – концерт с авторска музика в изпълнение на Плевенската филхармония. През настоящата година проф. Йоцов отбелязва своя 65-годишен юбилей и за да бъде събитието в унисон с празника, датите за концерта са две – в Деня на влюбените и Трифон Зарезан,14 февруари – в зала "Катя Попова" в Плевен и на 17 февруари – в софийската зала "България".

Програмата отново ще ни отведе на границата между класиката и джаза, където емоциите създават истории – там, където Христо Йоцов е истински виртуоз и като музикант, и като композитор. Събитието ще премине под диригентската палка на маестро Борислав Йоцов, брат на композитора и изявен кларинетист.

"Брат ми, за мое, пък и надявам се и за негово щастие, се превърна в това, което трябваше да стане – свирач, който дирижира. Това е много добре за контактите с оркестъра, те го припознават като свой човек, а не като главнокомандващ диригент. Сценичният процес на едновременно свирене и дирижиране е много емоционален както за хората на сцената, така и за публиката, която вижда как тези две функции са съчетани в един човек"– обяснява Христо Йоцов в интервю за Радио България.

Освен с диригентската палка, Борислав Йоцов ще бъде и солист в пиесата за кларинет и струнен оркестър "Скорпион" от камерно-джазова сюита "Зодиак". Произведение, което беше премиерно изсвирено в края на 2024 година и е вдъхновено от японския писател Харуки Мураками. Христо Йоцов го пише с мисълта за зодиите на музиканти, близки до него и семейството му. В пиесата "Водолей" от същия цикъл, той работи заедно със своята дъщеря Надежда Йоцова, изявен класически пианист в Германия. В Плевен и София ще прозвучи още концертът за барабани и оркестър, със солист самият маестро Йоцов и премиерно ще бъде изпълнен неговият "Концерт за оркестър".

"Той е във фокуса на събитието и е причината за тази концертна програма – споделя ни проф. Христо Йоцов. – С две думи "Концерт за оркестър" е жанр в музиката, който обаче композиторите, не знам защо, не са използвали много често. Аз съм петият в света, който пише подобно произведение. Барток е първият и емблематичен автор на Концерт за оркестър от 1943 година, след това имаме Паул Хиндемит, Витолд Лютославски и българският композитор Емил Табаков. А това за мен е безкрайно интересно музикално упражнение, защото разполагаш с един инструмент с безкрайни възможности, какъвто е оркестърът. В моя случай оркестърът е разширен и са включени инструменти, които обичайно не присъстват в програмите на симфоничните оркестри, като алтова флейта, контрафагот, кларинет, много ударни инструменти. Тази идея отлежаваше няколко години, докато дойде моментът да я осъществя – пролетта на миналата година. Аз пиша бързо и за около два месеца стана готова. Представлява форма от три части с продължителност около 40 минути, съотносима като мащаб със симфония. С много музикални картини вътре, със сола на всички инструменти в оркестъра, игра между групите. Най-важното за мен е движението, динамиката, цвета, емоцията в музиката. Всичко, което да увлече и този който го свири, и този който го слуша, да го водим напред и интуитивно да се попита –  какво ще стане сега? И да бъде интересно" – обяснява музикалната си философия Христо Йоцов.

И ако вече сте припознали джазовата импровизация в думите на маестро Йоцов – то сякаш сте напълно прави.

"Разбира се, процесът на създаване на музика е един и същ, само че в джаза става в момента на сцената, докато другото е импровизацията в главата на композитора, който просто трябва да я напише, за да може едни други хора да я прочетат. Всъщност импровизацията е нещо, което с годините, натрупвайки опит, отключи в съзнанието ми възможността тази моя потребност – да пиша симфонична музика – да се материализира. "  

• За мен композирането е спонтанен процес, дава ми изключително удовлетворение и наслада

Опит, който за Христо Йоцов започва още от часовете по перкусии на проф. Добри Палиев в НМУ "Любомир Пипков", минава през свирене като войник, а от 1982-а до 1989 година и като част от Биг Бенда на БНР с диригент по онова време неговия чичо Вили Казасян. Последните четири десетилетия свири с различни джаз групи в България и Европа, като заедно с Антони Дончев и формацията "Акустична версия" печели двете най-престижни европейски награди за джаз - Jazz Hoeilaart в Белгия през 1985 и European Jazz Competition в Германия  през 1986.

От 1989 проф. Христо Йоцов преподава ударни инструменти в катедра "Поп и джаз изкуство" в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Заедно със своя брат Борислав и певицата и перкусионист Хилда Казасян са част от музикантите, които през последните 30 години изграждат джазовата сцена в България. Те са в основата на някои от най-значимите музикални проекти, турнета и клубни изяви в страната ни.

"Джазът отдавна не е този вид американска музика, която е бил 30-те и 40-те години на миналия век. Това е начин на себеизразяване, а не стил. Той е това, което не е нищо друго. Свежда се до факта, че това е музика, в която присъства сериозно импровизацията и най-важен е човекът, който я е създал. 99% от нещата в джазовата музика са написани от самите изпълнители. Всички ние свирим собствена музика. Ето ви пореден аргументи това да бъде любопитно за публиката сега. В нея най-важна е емоцията. Не е нужно да бъде разбрана, не е нужно да бъде анализирана. Важното е дали на публиката й е било хубаво."

Казва, че и до днес се ръководи от принципите и отношението, което той самият е получил от своя учител проф. Добри Палиев. "За всички нас, минали през неговата школа, е събитие от огромна важност за целия живот, за цялата кариера. За всички нас той е нещо като гуру" – казва и днес музикантът. Подкрепа и индивидуално отношение – това получавали възпитаниците на проф. Палиев. "Спомням си, че ми подари първият голям барабан. Беше голямо щастие за мен" – спомня си достойният негов наследник.

"Преподаването е много дълъг психологически процес за мен. Не всичко, което знаеш като музикант трябва да дадеш на своя ученик. Не правиш свой клонинг. Трябва да дадеш онова, от което той се нуждае като основа, за да се развива индивидуално."

Двупосочно общуване, при което е много важна границата между преподавател и музикант. Може би именно опитът на Христо Йоцов и от двете страни на сцената е в основата на неговия "Концерт за комплект барабани и симфоничен оркестър" – третото произведение в програмата на юбилейният му концерт с Плевенска филхармония.

"Когато започнах да преподавам, осъзнах, че няма литература за този инструмент (барабаните – бел. ред.). Той винаги е третиран като част от група, било джазова, рок, подгрупа – каквато и да е група, но той е част от групата и отговаря за ритъма. Никога не е солист, никога не е отпред, камо ли в симфонични произведения пред симфоничен оркестър. И си казах – това е много любопитно, дай да пробваме! И написах произведението (през 2015 г.). Той е абсолютно импровизационен, няма ноти за свирене, да ги научи човек и да ги изсвири. Това е музикален инструктаж. Имаш един пътеводител и си свободен да правиш там каквото искаш. Това породи голям интерес по света, защото моите колеги явно имат нужда от подобен тип изява и събитие. Всеки може да го направи, изсвири, както диктува неговото виждане за музиката и неговите стилови особености. Концертът за комплект барабани и симфоничен оркестър е свирен от мен два пъти в Полша и пет пъти в САЩ, което е просто е невероятно."

Произведението ще бъде изсвирено и пред родна публика на 14 февруари в Плевен и 17 февруари в София, когато Христо Йоцов за пореден път ще отбележи началото на личната си година като ни подари частица от себе си – своята музика. 

Вижте също:

• Ансамбъл „Акцент“ – 25 години в света на ударните инструменти