В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната журналистическа общност. Сред тях е и дългогодишният журналист във вестник "Труд" Тодор Токин, посветил 15 години от активната си и до днес журналистическа работа на Централната информационна служба, както някога се наричаше репортерският екип на Радио България, и Английската редакция.

Постъпва в радиото 26-годишен, през 1977 г., и почти веднага започва да следи събитиятата в ресор "Политика" – в Народното събрание и в политическата организация "Отечествен фронт". От онова време датира и познанството му с избрания години по-късно за първи омбудсман на страната Гиньо Ганев, който тогава ръководи преименуваната през 1990 г. на Отечествен съюз политическа организация.

"Когато СДС дойде на власт през 1991 г., искаха да закрият дирекцията, тъй като смятаха, че тя е била проводник на комунистическата идеология – спомня си Тодор Токин. – Понеже бях близък роднина с тогавашния председател на парламента Стефан Савов, поисках среща с него, на която отидохме с тогавашния директор на Радио България - Райна Константинова. На нея присъстваха още Александър Йорданов, като председател на Парламентарната група на партията и Михаил Неделчев – председател на Комисията за телевизия и радио. Обяснихме им надълго и нашироко какво правим, колко слушатели имаме по света, как те ни пишат и т.н., и в крайна сметка ни казаха, че няма да ни закрият, макар да бяха го направили вече с италианска, португалска, ако не се лъжа и с арабска редакция" – казва Тодор Токин и уточнява: 

"Беше един бурен живот и в никакъв случай не бих казал, че сме били проводник на някаква комунистическа идеология, напротив! Ние предавахме за цивилизовани, демократични страни, които трудно могат да разберат що за пост е това "първи секретар на Централния комитет", и затова другаря Живков го обявявахме като "президентът на България", без много обяснения."

• Соня Касаветова: „Хората в Радио България имат независим, свободен дух”
  
  
• Ако не знаете, да ви припомним…

Спомените за трудностите, пред които е била изправена програмата във времето, не са единствените, които пази и любезно ни споделя журналистът. За работата си в Централната информационна служба (ЦИС), той споделя:

"Характерното тогава беше, че всеки от колегите си имаше определен ресор, а Централна редакция използваше и множество външни автори, които ни изпращаха коментари, анализи или ни даваха интервюта. Освен това имахме различни политематични предавания. Едно от тях беше "Младежки журнал" с водещ Стоян Кирчев – Джеки. Той работеше във френската секция на африканска редакция, но тъй като се познаваше с Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата, понякога водеше и предаването "Музикална стълбица". Покрай него "пробиваха" материали за групи като "Щурците", "Сигнал", ФСБ. Появеше ли се някоя нова група, той веднага правеше интервю с тях."

От 1984 година Тодор Токин работи и в английската редакция на "Предавания за чужбина", и не пропуска да отбележи, че в чуждоезиковите редакции преводач-говорителите са били "супер професионалисти".

"Имахме много разнообразна програма – спомня си той. – Като оставим настрана новинарския бюлетин и коментарите на деня, всяка седмица имаше едно предаване "Topofbulgarianpops", в което излъчвахме най-популярните 10 български песни. Водеше го музикантът  Теодор Шишманов - дългогодишен солист на група "Тоника СВ". Певецът Георги Минчев пък записваше същото предаване на френски език. Тогавашният шеф на  френската редакция Иван Авуски, веднага прие и разреши тази идея. Английска редакция имаше и предаване, посветено на радиолюбителите. Негов водещ беше Димитър Петров. Той си знаеше какво говореше, но имаше изключително много слушатели, от които пристигаха множество писма."

Тодор Токин си спомня за клубовете с приятели на Радио България по света. Казва, че най-изявеният е бил в Австралия, както и в САЩ – в Питсбърг, в Чикаго. Често това са били българи емигранти, но не само. Разказва и за още няколко предавания на екипа на английска редакция на Радио България:

"Много популярно беше "Прелиствайки страниците", в което канехме различни български поети. Един от тях беше Борис Христов, преди да издаде стихосбирката си "Вечерен тромпет". Имахме и радиокомпозиции по известни български романи, като "Под игото"."

• Мая Даскалова: Над 90 чужди радиостанции излъчваха програмите на Радио България

Журналистът напуска радиото през 1992 година, когато е поканен да се присъедини към екипа в "Труд" от свой съученик, по онова време е зам.-главен редактор на изданието. От тогава до днес кариерата му е изцяло в печатните медии, в които неизменно следи политическата обстановка в страната. Категоричен е, че в момента светът е в ситуация на "голямо изчакване", свързано с политиката на новия американски президент Доналд Тръмп и с очакването кога и как ще бъде поставен край на войната в Украйна.

Вижте още:

• Любопитно от историята на Радио България
• Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 1)
• Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 2)
• Кои са били водещите на първите радио предавания за чужбина?