Със своите над 40 хиляди археологически обекта и артефакти, България е истински музей на открито. По броя на находките страната ни се нарежда на трето място в света след Италия и Гърция. От неолита, преди осем хилядолетия, до късното средновековие, земите ни са били кръстопът на народи и цивилизации, оставили безценни съкровища. Днес българските археолози вдъхват живот на миналото с всяко разкопано късче история.
2024-а беше изключително богата на знакови артефакти от всички периоди. Най-зрелищните са представени в рамките на изложбата "Българската археология 2024"в Националния археологически институт с музей (НАИМ) по повод Деня на археолога, отбелязван на 14 февруари от 1970-а година насам. За предизвикателствата на тази благородна професия разговаряме с Росица Миткова – завеждащ фонд "Праистория" в Регионалния археологически музей Пловдив, която е посветила целия си живот на археологията.
Въпреки пренебрежителните изказвания на някои политици, че се занимавали с "бърсане на прах по музеите" и затова нямало да им повишат заплатите, българските археолози, музейни работници и учени с голяма отдаденост продължават да изследвати съхраняват културно-историческотони наследство. Те не само откриват и опазват безценни артефакти, но активно ги представят пред света чрез публикации, изложби, конференциии всеки денвписват нови и нови находки в музейните архиви, гарантирайки, че богатата ни история ще бъде предадена на бъдещите поколения.
Дейността им е не просто труд, а мисия, достойна за уважение, но сякаш не достатъчно оценена от обществото.
"Нашето заплащане е значително по-ниско и от това на учителите, но понеже ние сме малка гилдия и не протестираме толкова активно, не можем да налагаме с викане гласа си, а по-скоро формите ни на протест са пасивни. Винаги когато има нужда някой да представи града или региона, опират до нас. Но когато имаме нужда от помощ, сме забравени" – добавя с горчивина Росица Миткова.
Поради неясноти в законодателството, българските археолози често се сблъскват с негативно отношение от страна на бизнеса иинвеститорите. Стигало се е и до протести, и дори до инциденти, като рязане на автомобилни гуми и пр.:
"Ние изпълняваме задълженията си, вменени от Закона за културното наследство, но не всеки го разбира. Законът има своите трески за дялане – ако човек открие на собствен терен нещо, е длъжен сам да финансира разкопките, а после находките стават държавна собственост. Това води до противопоставяне, защото не всеки предприемач е склонен да съобщи за археологически обект в имота си. В този случай всичко зависи от неговата съвест. Понякога значителни открития потъват в неизвестност или биват разрушавани.Може би държавата трябва да поеме отговорност и да подпомага собствениците, които не могат да финансират разкопките"– казва Росица Миткова и в заключение пожелава на своите колеги силен сезон със запомнящи се открития и много щастливи моменти.
Снимки: Pexels, НАИМ, БТА
На 20 август Църквата чества паметта на свети пророк Самуил и на светите 37 Пловдивски мъченици. Свети пророк Самуил живял 1146 години преди раждането на Христос. На 12-годишна възраст имал откровение, че Бог ще накаже съдията на израилския..
На 19 август възпоменаваме паметта на свети мъченик Андрей Стратилат и с него още 2593 мъченици. Денят е в памет и на преподобни Теофан Атонски Нови. Свети мъченик Андрей е бил римски военен командир при император Максимиан. По време на..
В днешния ден, 18 август, Българската православна църква отбелязва Успението на преподобния св. Йоан Рилски – небесният покровител на България. За българите той е най-обичаният светец, почитан и извън пределите на страната ни. Свързваме го с..
На 19 август възпоменаваме паметта на свети мъченик Андрей Стратилат и с него още 2593 мъченици. Денят е в памет и на преподобни Теофан Атонски..
На 20 август Църквата чества паметта на свети пророк Самуил и на светите 37 Пловдивски мъченици. Свети пророк Самуил живял 1146 години преди..
Ясно
Разкъсана облачност