На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.

След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и като я положила в съд, с благоговение я погребала в имението на Ирод на Елеонската планина. Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята за основи, намерили светата глава. Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, в желанието си да запази от поругание светата глава, пак я скрил на същото място, където я бил намерил.

Вече в царуването на Константин Велики двама монаси, които ходили на поклонение по светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтечата, и я извадили от земята. Това било второто намиране.

Като се връщали в отечеството си, те срещнали един беден човек, грънчар, и му поверили своя товар, защото им досадило сами да го носят.

На грънчаря се явил Предтечата и му заповядал да се оттегли от своите спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса (днешен Хомс в Сирия), светата глава и от тогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Пред смъртта си грънчарят открил на своята сестра тайната, като ѝ завещал да пази свято скъпоценната глава на св. Йоан и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.

С течение на времето светата глава попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската ерес. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтечата. На същото място бил издигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, скрито в земята, докато в средата на V век благочестивият архимандрит Маркел узнал за него чрез явяване на самия Предтеча. По повеля на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а после – в Константинопол.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".