За трета поредна година, в Брюксел се проведе "Празник на мартеницата". Културни организации от България, Румъния и Молдова представиха традициите на своята страна свързани с празника, предвестник на пролетта "Баба Марта". Инициативата се приема много добре, казва Таня Станева, председател на Българската културна асоциация в Белгия.

"Смисълът на нашата среща с децата е, да ги научим, че това е традиция, която те трябва да помнят и да спазват, където и да се намират по света. И аз много се радвам, че за трета поредна година се случва. Както виждате, тук е препълнено с деца и родители. И винаги българският щанд е така богато отрупан с мартеници и хора.Тази колаборация, е свързана с факта, че през 2017 година България, Румъния, Северна Македония и Молдова кандидатстваха мартеницата да се включи в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и по този подов всички ние се обединяваме, за да празнуваме общия ни празник", казва Таня Станева.

На българския щанд се продаваха ръчно изработени мартеници. Каузата е благотворителна и събраните средства ще отидат при децата от "Карин дом" - България. Симеон Донев и Йоан Коначи продаваха мартеничките  , сътворени от деца с увреждания от "Карин дом" и са щастливи, че са реализирали сериозни продажби, за да ги зарадват.

На "Празника на мартеницата" в Брюксел малчуганите имаха възможност да се включат в ателиетата за изработване на мартеници. По-сръчните се справиха сами. Други обаче успяваха с помощта на мама или на доброволците от Българската културна асоциация.

"Тук сме, за да покажем на децата символите на белия и червения конец. Как се преплитат, как се правят мартеници – споделя Младенка, доброволец към Българската културна асоциация. – Повечето деца, които са родени в чужбина, не разбират много символите. Не разбират някои думички, които ние използваме - като пискюл например, те казват помпон. Учим ги на някои български думи и традиции. Показваме им, както нашите баби са ни показвали, как се правят Пижо и Пенда на картончета. Как пресукваме конците, за да се преплетат бялото и червеното."

"Интересно е, но е малко трудно да се плете на една кука", казва ни Лора. Децата и родителите бяха щастливи от ръкоделието, макар да е уморително и да се изисква сръчност и майсторство. Важно е, че всички са доволни от резултатите:

"Опитвам се, горе - долу се получи като за първи път. Мисля, че добре стана" – казва една от майките, а друга допълва: –"Много е интересно и не чак толкова сложно, обаче си иска практика."

"Спомням си от моето детство как аз съм плела и да виждам сега как традициите преминават в младото поколение. А и тук в Брюксел, тъй като пролетта идва малко по-късно, и моята дъщеря е силно мотивирана да прави много мартеници, за да викне пролетта да дойде по-бързо. "

"Дойдох да видя това място и да правя мартеници, да погледам малко", казва Стилиян и завършва със стихотворение за Баба Марта:

Баба Марта бързала.

Мартенички вързала.

Бели и червени,

Морави, зелени.

Снимки: Даниела Големинова