На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим

Павел и Иулиания били брат и сестра, които загинали мъченически за Христовата вяра при император Аврелиан (управлявал от 270 до 275 г.). Римският император издал заповед християните от цялата империя да принасят жертва на боговете и заповядал тези, които не се подчинят на това нареждане да бъдат лишавани от живот чрез жестоки мъчения.

Минавайки през Исаврия, императорът останал във финикийския град Птолемаида, за да принуди всички християни там да принесат жертва на идолите. там били блаженият Павел със сестра си Иулиания. Павел, като видял излизащия цар, осенил лицето си с кръстното знамение и казал на Иулиания, че велико бедствие идва върху християните. Аврелиан, като видял, че Павел се прекръстил, заповядал да го хванат и да го държат в окови до сутринта, а след това го подложил на жестоки мъчения. Иулиания, като видяла, че брат й е предаден на мъчения, дошла в съдилището и попитала мъчителя за какво така жестоко мъчи нейния невинен брат. Мъчителят наредил на слугите си да я бият жестоко и нея, но тя му казала, че не разбира силата на Христа, Който облекчава мъченията на призоваващите Го с вяра. Тогава Аврелиан още повече се ожесточил и подложил на нечовешки мъчения Павел и Иулиания, но напразно. Народът, като виждал как Бог и ангелите Му закриляли мъчениците се обърнал срещу жестокия император, че ще отговаря за делата си, защото несправедливо мъчи двама невинни.

Накрая изплашен да не се надигне някакво вълнение сред народа, Аврелиан  издал заповед светите мъченици да бъдат обезглавени, и телата им да бъдат хвърлени на псетата, зверовете и птиците. Дивите зверове и птици седем дни и седем нощи пазели телата на мъчениците, а накрая християните ги погребали с чест.

Преподобни Герасим, бил родом от Ливия. От млади години се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня.

След години, той посетил Йерусалим и се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и по така се създала голяма обител.

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил като домашно животно. А когато преподобният предал Богу дух, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му.

Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година.