Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържала през първите три век над външни врагове – езичниците гонители и през следващите пет века – над вътрешни врагове на Църквата –­ еретици и разколници, които застрашавали да изопачат Христовото учение или да разделят Църквата, като така я отслабят и унищожат.

В Неделя Православна Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието над неговите външни и вътрешни врагове.

Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

Православието е носител на Христовата истина. В него Христовото учение е запазено чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него.

За нас, българите, православната вяра е тази, на която дължим нашата писменост и просвета. Тя ни е съхранила като народ през вековете на робство, от нейните духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, на преподобни Паисий Хилендарски, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други пострадаха мъченически за нея.

Историческата заслуга на православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е с безспорно значение и е неоспорим факт.

През 313 г. император Константин Велики подписва закон за религиозна свобода. Съуправителят император Лициний също подписал закона, но в районите под негов контрол преследването на християните продължило.

Около 320 г. римска армия била разположена в град Себаст, Армения. В нея били и 40 войници християни от Кападокия. Арестували ги и отвели вързани до езеро наблизо. Било зима и мръквало. Вкарали войниците в леденото езеро и те започнали да измръзват. Всеки, който искал да спаси живота си, трябвало да се отрече от Христос. Цяла нощ войните смело понасяли лютия студ, като се насърчавали взаимно и пеели възхвали на Бога. Само един от тях не издържал.

На сутринта стражата – някой си Аглай видял неземна светлина над мъчениците. Бил толкова потресен от това чудо, че се обявил за християнин и се присъединил към 39-те мъченици. Запазени са имената на мъчениците. В деня на тяхната памет, 9 март, се облекчава строгостта на Великия пост и се отслужва литургия на Преждеосвещените дарове.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в чест на светите 40 мъченици Севастийски, по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година.

Мъченик Исихий Доростолски е раннохристиянски мъченик за вярата, екзекутиран в 4 век, по време на Диоклетиановите гонения в Дорустом (Доростол) днешния български град Силистра.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".