Желанието ѝ да помага на ощетените от съдбата малки души я отвежда до другия край на земното кълбо. Д-р Елена Щърбанова – специализант по анестезиология в столичната болница "Света Екатерина" признава, че открай време е искала да участва в доброволчески мисии на Черния континент. През миналото лято тя се свързва с българската фондация "Втората миля", която набира средства за децата в Африка и с нейна подкрепа заминава за Кения. Младата лекарка сама финансира пътя и триседмичния си престой в пансион за деца в Накуру – един от най-големите кенийски градове. "Основната идея на мисията ми беше да дам на децата любов, добър пример и като цяло – едно истинско християнство", казва д-р Щърбанова и допълва:
"Пансионът се състои от начално училище и от гимназия. Децата са между 300 и 400. Голяма част от тях нямат родители, пълни сираци са, живеят, учат, хранят се там. Посетихме един квартал, който беше, по българските стандарти, направо бунище, и откъдето бяха взети повечето от тях. И беше много съкрушително да видиш в какви условия живеят хора по света. Първата реакция, когато отидеш на такова място е шокът от мизерията, в която живеят малки, невинни хора, тези дечица. Да разбереш как започва животът им, как продължава и до голяма степен как свършва, защото средната продължителност на живота там е много ниска, между 30-35 години."
Оказва се, че българската фондация е единственият чуждестранен дарител на пансиона в Накуру, осигуряващ храна, дрехи, течаща вода, чинове и пр. за малчуганите. Но българската помощ няма само материални и финансови измерения, важна е и психологическата подкрепа. "Редувахме учебни часове и помощ в кухнята с игри. Защото най-важното е да бъдеш с тях, да им покажеш, че някой се интересува и че не са сами", споделя д-р Щърбанова и добавя:
"Беше впечатляващо как децата са изключително благодарни. Може би защото знаеха, че другата опция е да са на улицата, да нямат храна, да нямат покрив. Изключително щастливи, благодарни деца за всичко, което имат. Ние им давахме храна, дрехи, награди, но те най-много се радваха на вниманието ни – да им покажеш любов, да си поиграеш с тях или да им помогнеш за училище. А много от децата имат тежки истории – част от тях са били малтретирани, на други родителите им са били убити пред очите им, имаше деца, заразени със СПИН, някои от които бяха заразени и от изнасилване. Но никой, повтарям никой, не се оплакваше! Децата бяха щастливи, че имат възможност да се образоват. Там децата приемат образованието като дар."
Д-р Щърбанова разказва за неподправеното учудване и радост на малчуганите, когато им показвала снимки от телефона си. "Те разбраха, че аз имам семейство – майка, баща, сестра и че всички са живи. В техните очи аз бях някаква привилегирована звезда от България", казва младата лекарка и добавя, че помощите на българската фондация са от жизнено значение за тези малки души на другия край на света:
"За мен това също беше много променящо. Да видя как с 20 лева мога да осигуря за едно дете храна за цял месеци като се замисля за какво тези пари ги харча в България. Опитът в Кения ме научи да бъда благодарна за това, което имам и да осъзная колко сме благословени в България. Същевременно ние носим отговорността да помогнем на тези, които нямат. Най-важното беше да отида там и, доколкото мога, да покажа Божията любов на тези деца – да усетят, че не са сами на този свят, въпреки че те са убедени, че никой не ги обича. И е много хубаво да им покажеш, че не е така", каза в заключение д-р Елена Щърбанова.
Вижте още:
Снимки: личен архив на д-р Елена Щърбанова
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
Преди малко повече от 80 години, през 1942 г., в София се ражда едно момче – плод на любовта между българка и французин. Родителите му се запознават във..