Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Режисьорът Марко Гандини и "Фалстаф" в Софийската опера

7
Снимка: личен архив

На 27 февруари Софийската опера вдигна завесата за поредната бляскава премиера от сезона "Фалстаф" на Джузепе Верди с впечатляващ постановъчен екип: Григор Паликаров – диригент, Марко Гандини – режисьор, Итало Граси – сценограф, Анна Биаджоти – художник на костюмите, Виолета Димитрова – хормайстор. Постановката грабва вниманието с остроумие и изисканост, с функционална сценография, изумително красиви костюми, с активно, интелигентно и зрелищно действие и внимателно разработени актьорски задачи, с изключително внимание към детайлите – както в театралната, така и в музикалната реализация.

Дни преди премиерата пред Радио България говори изтъкнатият италиански режисьор Марко Гандини, ученик и асистент на легенди като Франко Дзефирели и Греъм Вик, поставял в най-големите италиански и световни театри като Миланската Скала, Римската опера, "Сан Карло" в Неапол, Арена ди Верона, "Ла Фениче" във Венеция, Метрополитън опера в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, "Театро Реал" в Мадрид, "Театро Лисеу" в Барселона, Мариинския театър в Санкт Петербург.

Опитът на маестро Гандини с "Фалстаф" включва общо четири постановки. Първата датира от 2010 г. в Римската опера и е пресъздаване на продукцията на Франко Дзефирели от същия театър в Рим през 1963 г., когато Фалстаф е бил великият Тито Гоби, а диригент – легендарният Карло Мария Джулини. Марко Гандини си спомня това издание като удивително, с изключителен актьорски състав. Следва постановка на операта в Токио с японска трупа, която се оказва истинско събитие. Продукцията е толкова успешна, че веднага след това е изнесена в Teatro della Maestranza в Севиля – Испания. Това е първият случай японска оперна продукция да бъде наета от важен европейски театър. В Севиля Марко Гандини се запознава с българския баритон Кирил Манолов, който представя ролята на Фалстаф великолепно. Третата реализация на режисьора е в сътрудничество с Фестивалния оркестър на Будапеща – един от най-добрите оркестри в света, с прочутия диригент Иван Фишер. В София е четвъртата му и нова постановка на "Фалстаф", която за маестро Гандини е абсолютно специална, защото събира целия опит от предишните.


Марко Гандини е за втори път в България след миналогодишната продукция на "Медея" от Керубини, която беше поставена за първи път у нас от него. На въпроса как се е чувствал тогава и как се чувства сега, той отговаря с усмивка:

„Медея“ (София, 2024 г.)

"Чувствам се много добре! За мен беше голяма чест да поставя "Медея" – една толкова емоционална и сложна опера, в Националнияоперен театър в София. Усещането ми беше абсолютно положително от самото начало, защото бях сигурен, че тук има задълбочено познание за гръцката митология и разбиране конкретно на този мит. Изключително съм благодарен на маестро Пламен Карталов за това, че се сети за мен за тази важна продукция и този важен дебют. Чувството ми сега, след успеха на "Медея" е, че сме като едно семейство: връзката със сцената, певците, техническия персонал и хора, е много красива и изглежда, като че ли вече сме правили много постановки заедно. Има взаимно доверие и уважение. Високо оценявам работата на сценичния екип, техниците, хора и оркестъра, ръководени от маестро Григор Паликаров, с когото вече сме истински приятели. Той е един от най-изтъкнатите български диригенти, харесвам работата му, неговата музикалност... честност, струва ми се, че се познаваме отдавна, нямам чувството, че за първи път работим заедно. Споделяме едно и също усещане за музиката, което ни обединява и за което няма нужда да говорим или обсъждаме: всичко върви плавно към целта. Той е изключителен майстор и се надявам в бъдеще да работя с него отново."

В своята 40-годишна кариера Гандини е работил с много българи и с удоволствие и респект си спомня за големите български певци, които е срещал по световните сцени. На първо място това е Райна Кабаиванска – споделя, че винаги ще я носи в сърцето си. В началото на 90-те години на ХХ век те се срещат във възстановката на една историческа постановка на "Тоска", първоначално режисирана от Мауро Болонини. Гандини за първи път трябва да режисира цял спектакъл сам, а в ролята на Тоска е прочутият български сопран.

Райна Кабаиванска в „Тоска“

Марко е много млад и малко уплашен, но още в първия ден, когато Кабаиванска разбира, че е подготвен, че е чувствителен и възпитан човек, започва да го подкрепя и му помага много. Възстановката се оказва хит! Незабравима за режисьора е и "Тоска" в Римската опера с Кабаиванска и Павароти. Гандини споменава с вдъхновение срещите си със Светла Василева, Соня Йончева и "скъпия му приятел Орлин Анастасов", за когото казва:"В Италия всички бяхме очаровани от неговото присъствие и красив глас". Казва, че Гена Димитрова е била невероятна през 80-те и особено през 90-те години на миналия век в Италия. Той смело твърди, че опери като "Турандот", "Джоконда", "Тоска", "Набуко" никога не са имали по-велика интерпретаторка от българката. "Който е успял да присъства на тези представления и да изживее тези моменти с Гена е щастливец – казва Гандини – защото тя беше много щедра, дружелюбна, предана и споделяше великото си изкуство с всички чрез своя уникален и специален глас и дух, дарявайки своето радостно приятелство". Последният спомен е за Николай Гяуров, с когото режисьорът е работил три пъти, все в "Бохеми" с Мирела Френи.

Николай Гяуров

"Маестро Гяуров беше невероятен, един вид "шаман", който омагьосваше всички с уникалния си глас. Това, което поразяваше в него беше, разбира се, гласът му, но и огромната му скромност! Той беше много скромен – качество, което на практика е изчезнало сред днешните така наречени големи звезди. Спомням си един забавен епизод в Метрополитън опера в Ню Йорк. Бях там за постановката на Дзефирели на "Кармен". На служебния вход стояха вокална педагожка с нейна ученичка, младо момиче. Николай излезе и учителката развълнувана каза на ученичката: "Виждаш ли този господин? Това е съпругът на Мирела Френи". Бях шокиран! Предположих, че ученичката може би е сопран, затова учителката говори така! Но аз скочих и възмутено се обърнах към нея: "Как смееш да говориш така??? И на какво си мислиш, че учиш това момиче, ако дори не знаеш, че този господин е най-великият бас в света и дори не го представяш като такъв!". Френи и Гяуров бяха невероятна двойка! Единият обичаше другия и те бяха две гигантски части от едно цяло и две прекрасни скромни личности. В този конкретен епизод Николай се намеси, като ми каза много спокойно, усмихвайки се, с дълбокия си топъл и утешителен глас: "Марко, няма значение, забрави, аз съм щастлив да бъда съпругът на Френи!!!". Почти се разплаках... По този начин той демонстрира с изключително смирение голямото си уважение и любов към своята прекрасна съпруга и велика певица Мирела Френи. Наистина научих много от този епизод."

На пресконференция в София Марко Гандини отправи много похвали и ласкателства към българските оперни певци, с които работи в момента.

Начело на първия състав солисти на новата оперна постановка е великолепният баритон Кирил Манолов, определян като "най-добрия Фалстаф на нашето време" не от кого да е, а от великия диригент на съвремието Рикардо Мути. Редом с Кирил Манолов в премиерния спектакъл пяха водещи солисти на театъра: Габриела Георгиева, Венцеслав Анастасов, Мариана Пенчева, Мария Радоева, Силвия Тенева, Емил Павлов, Красимир Динев, Николай Павлов и Александър Носиков. Вторият, абсолютно равностоен екип от интерпретатори, е воден от световната знаменитост Лучо Гало (Lucio Gallo) – артист, изявявал се на сцените на всички най-престижни театри на планетата. Негови партньори във втората премиера бяха Мила Михова, Атанас Младенов, Станислава Момекова, младият италиански тенор Рину Матафу, Весела Янева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Пламен Димов-Гранджан и Николай Войнов.

"За това издание на "Фалстаф" имаме два изключителни певчески състава – казва Марко Гандини за съвременните български гласове, които публиката ще чуе новата му постановка: – Когато казвам изключителни, имам предвид не само отделните гласове, но и хомогенността на групата, тоест как всички гласове работят заедно. Единият актьорски състав е невероятен, другият му е равностоен. Те са фантастични. Не бива да забравяме, че "Фалстаф" е много трудна опера от музикална гледна точка – не толкова от вокална, колкото по отношение на ритмичната прецизност и качеството на фразирането. Много трудна опера и от гледна точка на текста, който е изключително богат и пълен с детайли. И, разбира се, тя е сложна от гледна точка на сценичното действие, което винаги трябва да бъде оживено, пъргаво и изпълнено с нюанси. Тъй че интерпретаторите, които представят "Фалстаф", трябва безспорно да притежават тези качества. Всички наши певци ги имат и ги усъвършенстваха по време на интензивния процес на репетиции, в който демонстрираха голяма отдаденост. Действително дадоха всичко от себе си, за да постигнат най-доброто. Не бих искал да изтъквам един или друг, защото наистина всеки в ролята си е отличен. Ръководството на театъра е избрало най-добрия певец за всяка роля. Това прави трупата великолепна, дори изпълнителите на най-комичните роли са наистина феноменални. Смеем се през цялото време, всеки път те правят нещо различно, тъй че е чиста радост да ги гледаш." 

Това, което е поразило Марко Гандини в състава от български гласове, е специфичната тежест на вокала.В гласовете има нещо масивно, плътно, което създава гравитационна сила. Режисьорът си спомня пророческо интервю с Рената Тебалди от 70-те години на ХХ век, когато великата примадона е предрекла, че в бъдеще ще има по-малко мощни гласове от поколението певци от 50-те и 60-те години, това ще бъдат "vocine" – на италиански "малки гласчета". И наистина днес виждаме това да се случва в основните театри по света, където определен тип вокалност и техника бавно изчезват. А при съвременните български певци той намира това класическо качество на гласа – плътен, присъстващ, глас с тежест. "Това е, което аз обожавам – казва Гандини. – Обичам не само да чувам гласа, но и да усещам в тялото си това присъствие."

В последния век толкова е казано и написано за "Фалстаф" на Верди, за операта, музиката, драматургията, образите. Всичко е така подробно анализирано. Безсмислено е отново и отново да повтаряме определения като "безсмъртен шедьовър" и т.н. Но все пак, дали Марко Гандини може да каже – кой е сър Джон Фалстаф?

"Имаме текста и музиката, има и история, която е анализирала неговия характер. Но за мен Фалстаф представлява абсолют, той представлява всички нас. Верди и Бойто са привлечени от този герой и неговите приключения в "Хенри IV" на Шекспир – чудесна драма за четене, но Верди и Бойто всъщност създават нов герой, който притежава много от самия възрастен Верди – човек, който гледа на миналото с разочарование. Фалстаф олицетворява човека, който страда от съдбата. Съдба, която го издига и го кара да изпадне в дълбините на мизерията и самотата. Но този човек е надарен с голям интелект и голяма ирония, за да може да оцелее. Затова той ни учи, че животът редува тъжни моменти с щастливи мигове и всичко може да бъде преодоляно с усмивка. Това е същото, което и Чарли Чаплин е вложил в добре познатата и красива песен Smile – прекрасен текст и думи. Мисля, че това, което научаваме от Фалстаф, е, че в крайна сметка всички сме измамени от желанията и илюзиите на живота, но не трябва да се натъжаваме, трябва да приемем нашите неразположения, да приемем трудностите и да ги преодолеем с лекота на духа. Това е великото учение, което Верди чрез Фалстаф ни дава."



Снимки: личен архив, БТА, operasofia.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Литература, кино и духовност - в Българския културен институт в Берлин през април

Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин  на 1 април, когато ще се състои среща на публиката с автора. Животът в града, пълен със загадки, драми и..

публикувано на 30.03.25 в 09:35