На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник.

Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.

Добрите примери и наставления на родителите му подействали благотворно и той се посветил на Бога. Григорий рано оставил светската служба като управител на Рим и постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", построен с негови средства. Раздал всичкия си имот за подпомагане на бедните и за построяване на манастири из Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с отговорното поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий, в 590 г. Григорий единодушно бил избран за негов приемник. Опитал се да откаже, но по особена божествена личба бил принуден да приеме първосветителския сан.

На високия и отговорен пост св Григорий продължил да се труди неуморно и просвещавал душите със светлината на истината. Бог благословил трудовете му, той успял да покръсти много езичници и да укрепи християнската вяра в Британия (Англия). Заради големите си заслуги папа Григорий е наречен Велики.

Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.

В същия ден почитаме и паметта на св. Теофан Изповедник.

Преподобни Теофан се родил в Цариград през VІІІ век, в дома на знатни родители, роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който го сгодил още от малък за дъщерята на един от най-високопоставените сановници на империята. След женитбата Теофан открил на съпругата си своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа, а младата жена изявила пълна готовност да го последва. Двамата видели насън ангел, който благословил тяхното намерение. Въпреки богатството и почестите, с които били оградени, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога. След време и двамата се посветили на монашеския живот. В манастира Теофан служел на всички братя с най-голяма отдаденост, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления, след което станал игумен на манастира.

След много години, когато преподобният вече остарял и след като се сменили няколко византийски императори, преживял и иконоборската ерес. Бил изпратен и на заточение от Лъв Арменец, който повдигнал иконоборската ерес и се опитал да прелъсти св. Теофан. Св. Теофан не отстъпил и бил заточен на остров Самотраки. Като преживял в изгнание двадесет и три дни, светият мъченик, украсен с венеца на изповедническото страдание, се преселил в небесното отечество.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".