Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кметът на Тараклия очаква по-активно сътрудничество с българските власти

Вячеслав Лупов
Снимка: личен архив

Близо 80% от населението на молдовския град Тараклия са етнически българи. В  исторически план градът е основан в началото на XIX век от български преселници вследствие поредицата Руско-турски войни. Настоящият кмет на града Вячеслав Лупов е роден в столицата Кишинев, но е бесарабски българин, който милее за опазване на самосъзнанието на българите в района на Тараклия и по-активното сътрудничество на града с българските власти. През 2023-а той започва втория си мандат като градоначалник, но признава, че общува много трудно с молдовските власти. Причината е политическа – първия си мандат той печели като кандидат на опозиционна партия в Молдова, а настоящия – като независим. И при двата вота обаче със сериозна подкрепа от страна на съгражданите си.

Форум на балканските градове B40 за 2025 г.

Вячеслав Лупов беше сред специалните гости на форум на балканските градове в София. Време, което тараклийският кмет използва и за срещи с представители на законодателната и изпълнителната власт у нас, на които постави въпроса за очакваното финансиране на Български културен център. Решение за изграждането на такъв вече е взето от българското правителството. Пред Радио България Вячеслав Лупов изрази надежда за по-активно сътрудничество с българските власти. По думите му, в българско посолство в Кишинев се занимават преди всичко с политика, което пречи на нормалната комуникация с българските граждани, търсещи съдействие от тях.

След подписано споразумение между правителствата на България и Молдова от миналото лято, държавният университет в Тараклия "Григорий Цамблак" работи като филиал на Русенския университет "Ангел Кънчев". По този начин се даде възможност за достъп до българското висше образование на голям брой молдовски граждани от български произход от Тараклийския район и Гагаузия. Обучението е по специалности от седем професионални направления на Русенския университет: "Педагогика на обучението", "Администрация и управление", "Информатика и компютърни науки", "Машинно инженерство", "Електротехника, електроника и автоматика", "Комуникационна и компютърна техника" и "Общо инженерство". Проблеми обаче не липсват:

Тараклийският университет „Григорий Цамблак“

"Знаете, че половината финансиране вече от доста време идва от България. Освен това, този е единственият университет в Молдова, в който студентите получават двойна стипендия – и от Молдова, и от България. В същото време, обаче той изобщо не е търсен. Там се обучават около 160-200 студенти годишно, което е много малко – посочва кметът на Тараклия пред Радио България. – Защото дълго време там се преподават професии, които не са търсени от децата, вместо да се въведат професии, които са търсени, по някаква причина това не се прави. Ние силно се надяваме, че ръководството ще се смени и мисля, че тогава той има всички шансове да стане един от най-популярните университети в Молдова. Защото ако образованието в този университет ще се признава и в европейските страни, това ще е чудесна предпоставка децата да учат в него."

Към момента специалностите в Тараклийския университет са социален работник, преподавател по народни танци, преподавател по народна музика. В задочна форма се подготвят и ITспециалисти и обучението е на български език  – обяснява Лупов и допълва:

Тараклийският университет «Гр.Цамблак» отбеляза 3 март - Освобождението на България

"Проблем да говорим на български няма. Там почти всички, в това число и младите, говорят български език. Аз пристигнах в Тараклия преди 6 години и изобщо не го знаех. Сега поне го разбирам, защото общувам с хората. България отдавна осигурява учители по български език, които работят и в училищата, и в детските градини, в университетите се преподава на български език."

Освен кмет на града, Вячеслав Лупов е и бизнесмен, който се старае да допринесе за облагородяването на Тараклия. Като такъв той често се сблъсква с различни спънки от страна на молдовските власти и дава пример с реконструкция на Музея на културното наследство в града:

Музей на културното наследство - Тараклия

"Спечелихме проект "Европейско село" в Молдова. Това са пари, които са взети назаем от Европа и се разпределят между населените места, които печелят проектите. Миналата година спечелихме, буквално днес започна тръжна процедура за вътрешното оформление на този музей. Проблемът е в това, че проектите не стигат до нас. Още веднъж казвам – тук става въпрос за политика, защото аз съм от опозицията, от грешната партия. Този проект ни го дадоха само защото той е толкова голям и сериозен и ние реално го изпълняваме, че да могат да покажат на европейците – вижте, ние правим нещо."

Съществува идея Музеят за културно наследство да бъде част от един по-голям етнокултурен комплекс, включващ още театъра, който работи изцяло на издръжка на града, хотел, занаятчийски работилници, ресторанти с българска национална кухня и малък параклис, така че това да се превърне в една малка България на територията на Молдова.

Снимки: личен архив, БТА, tdu-tar.md, Facebook /Mузей культурного наследия Тараклия


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мариан Бачев

Мариан Бачев: Репутацията на България няма да пострада от неосъщественото домакинство на сесията на ЮНЕСКО

" Нашите партньори в Париж не са ни сърдити, напротив, очакват ни и ние ще се представим много добре там, убеден съм в това. " С тези думи пред БНТ министърът на културата Мариан Бачев коментира скандала с българското домакинство на сесията на Комитета..

публикувано на 09.03.25 в 14:16
Поход на толерантността

Политици и граждани в София отбелязаха 82 години от спасяването на българските евреи

С официална церемония и Поход на толерантността "Ние помним" в София беше отбелязана 82-рата годишнина от спасяването на българските евреи и почетена паметта на евреите, загинали в нацистките лагери на смъртта. Днешната дата е избрана заради т.нар...

публикувано на 09.03.25 в 12:41
Замръзналият Дунав (1985 г.)

Замръзналият Дунав вече е само невероятен спомен за хората в Силистра

Изминаха 4 десетилетия от най-дългото замръзване на водите на р. Дунав, което помнят жителите на крайдунавските български градове. През 1985 г. реката е с ледена покривка за цели два месеца - от 16 януари до 16 март. Тогава ледът е разбиван с..

публикувано на 09.03.25 в 09:10