Румен Рашев е сред най-ярките премиер-солисти на българския балет в края на 70-те и през 80-те години на миналия век. Попада в света на изкуството случайно, затова пък с благословията на именития Неделчо Изов – директор на Държавното хореографско училище. Румен е избран заедно с две изключително талантливи момичета (Силвия Томова и Милена Симеонова) да продължи обучението си в престижната академия "А. Я. Ваганова" в Санкт-Петербург (тогава Ленинград) – най-старото балетно училище в Русия, основано още през 1738 г. Преподаватели във "Ваганова" са водещите специалисти в света не само в областта на балета, а и по актьорско майсторство, история на музиката, театъра, танца. След като се дипломира Рашев се завръща в България и започва работа в Пловдивската опера. През 1981 г. хореографът Маргарита Арнаудова го кани в авторитетната българска трупа за съвременен танц "Арабеск", а година по-късно е назначен и в Софийската опера. Близо десетилетие Румен Рашев е премиер-солист на Националния балет, представя главните партии в "Копелия", "Жизел", "Лебедово езеро", "Спящата красавица", "Баядерка", "Ромео и Жулиета"... Играе и в "Арабеск, преподава в Хореографското училище. През януари 1990 г. получава официална покана за работа във Венецуела. На въпроса защо утвърден артист с изключителен успех напуска България в самото начало на прехода, Румен Рашев отговаря:

И днес домът му е във Венецуела. В Салвадор работи за първи път през 2013 г. "Там има частна фондация – обяснява Рашев, - която има балетна компания. В нея танцуваше първата дама – Габриела де Букеле. Оттогава се познаваме с нея. Тя отдавна имаше идея да направят национален балет, какъвто нямаше в Салвадор и когато стана съпруга на президент, дойде моментът. Започнахме този проект, когато Наиб Букеле още беше кмет на столицата. В началото беше общинска трупа, но когато стана президент вече имаше пълното основание да го направи национален балет. Поканиха ме за директор. Трябваше да започнем от нулата и на 1 октомври 2019 г. официално бе сложено началото на Националния балет към Министерството на културата".

В момента в трупата танцуват 21 артисти, има и програма за стипендианти. Засега българинът Румен Рашев е единственият хореограф, но не поставя спектакли:

"Аз не поставям и смятам, че не бива, защото е национален балет, не е моя компания. Има трупи на Баланчин, на Бежар… но това не е моята компания. За две години успяхме с помощта на Министерството и на Президентството да поканим шест различни хореографи - от Куба, Мексико, Перу, Германия… За да могат балетистите да имат допир с хореографи на различна възраст, с различни стилове, от различни държави – това обогатява балета, обогатява артистите и репертоара. Това е целта ми."

Министерството на културата на Салвадор се грижи за Националния фолклорен балет, Компанията за модерен танц, Националния класически балет и Симфоничния оркестър. Официален оперен театър няма, но има държавно балетно училище и току-що открито музикално училище. В разговора споменаваме за легендарния кубински балет, познат в цял свят. Но какви са традициите в това изкуство в другите държави от Латинска Америка?

"Кубинският балет наистина е най-известният, на световно ниво. Началото му е поставено преди Революцията, но по времето на Фидел Кастро те го направиха както беше в България навремето: изкуството и спортът бяха знамето на Революцията. Имаше много голяма помощ от властите за културата, балетът много се издигна. Аз работех с Фернандо Алонсо, с Алберто Алонсо – това са невероятни личности! Не само като професионалисти, но и като личности. Имах честта по покана на Фернандо Алонсо да гостувам в Куба. С Алберто Алонсо работихме преди години в "Арабеск". Те създадоха компания, в която не само Алисия Алонсо, всички бяха големи звезди. Така започна възходът на кубинския балет. Но има много големи трупи в "Театро Колон" в Буенос Айрес, "Театро Мунисипал" в Чили, театъра в Монтевидео – Уругвай. За съжаление една друга много добра компания - на театъра в Рио де Жанейро, западна."

Рашев пътува много из Латинска Америка. Преподавал е в Бразилия и прави летни курсове почти всяка година там. Споделя впечатления от Перу и Мексико, където има добри трупи. А в Централна Америка е известен Националният балет на Панама, който наскоро е навършил 50 години. "Но за да има добра компания е нужна държавна помощ. Повечето компании в Америка и новите в Европа са частни и е много трудно да намираш спонсори и средства, защото изкуството е скъпо ".

Първата постановка на младата трупа на Салвадор е "Копелия". Налага се да чакат една година, защото започват работа през 2019, но в началото на 2020-а идва пандемията и едва през есента правят официално откриване с първия спектакъл – сюита от "Копелия". Следва "Зле опазеното момиче" – кубинската версия, поставена от Лаура Алонсо заедно с "Махисимо", после сюита от "Лебедово езеро". Румен Рашев се гордее с цялостния спектакъл на "Лешникотрошачката", реализиран заедно с останалите две компании на Салвадор – фолклорния балет и модерната трупа. Плановете му са амбициозни. Сред тях е "Кармен" на Алберто Алонсо – виртуозна версия, за която в Салвадор е поканена племенницата на Алберто - Лаура Алонсо.

"Това, което ме интересува, е обмяна на равнище компании, трупи. През септември гостувахме в Куба. С компанията на Лаура Алонсо, която сега е по-добра от Националния балет на Куба, направихме съвместна гала. Играхме "Спящата красавица" – всички бяха от нейната компания, а Принцът и Принцесата бяха от Салвадор. Това е интересно –обмен на компании, не само на директори и постановчици, които да поставят и да си отидат. Когато между целите трупи става този обмен, има много по-високо ниво. Балетистите се виждат, опознават се, различни езици, различни стилове... Не е като състезание – кой е по-добър, а като обмяна на опит, става чудесно! Получава се атмосфера на приятелство. Освен това ние в Латинска Америка всички говорим испански, нямаме езикова бариера. Балетистите се разбират, помагат си, гледат се… това е много, много хубаво и се старая да го правя. Имам планове за догодина и в Мексико да направим съвместна гала."

Междувременно трупата на Националния балет на Ел Салвадор под ръководството на българския балетмайстор Румен Рашев за първи път гостува на българска сцена в края на ноември 2024-а, обединявайки класически и неокласически репертоар в концертната си програма.

Дали фактът, че е учил в Санкт Петербург, в най-знаменитата световна школа на името на Агрипина Ваганова, му отваря врати? Разбира ли се под "Ваганова" най-високото ниво в балета?

"Зависи къде сме. Защото понякога не го приемат. Имам този проблем в Латинска Америка, там има много силно кубинско влияние. В Централна Америка има и сериозно въздействие от Кралския английски балет. Така че Ваганова… приемат ме като… много изискващ. Това е най-изискващата школа, най-чистата школа, най-прекрасната! Това беше щастие, че със Силвия ни изпратиха да учим там! По-добро няма и го казвам, защото съм пътувал навсякъде, познавам почти целия балетен свят – няма по-хубаво от това, което е във "Ваганова". Това е единствената школа, която има стабилни научни основи. Продължавам да твърдя - балетът е грандиозно изкуство, но той е базиран върху науката. Това са физиката, математиката и анатомията. Единствената, което има тази научна база, е "Ваганова", Вагановската система: "това е така, защото така го казва физиката – натам е посоката на движението по законите на физиката, не както ми хрумне"; "не може да бъде така, защото противоречи на законите на анатомията"; "математиката – аз съм тук в този кръг и се движа по права линия, по диаметъра на кръга, не мога да се движа… не знам накъде". Така че има много строга научна основа и оттам вече идва голямото духовно развитие като изкуство. Но трябва да има върху какво да се развива изкуството."