Рори Милър живее в България повече от 15 години. Занимава се с производство на крафт бира, работи като главен готвач в няколко ресторанта, основава заведения за бързо хранене с авангардно меню и усвоява тънкостите на традиционната българска кухня от години. По време на пандемията от Ковид-19 работи като доброволец в български болници. Многократно доставя хуманитарна помощ за Украйна след началото на войната. През 2023 година издава книгата "На око – Кулинарни приключения на село". В нея разказва за пътешествията си из българските села, където събира вкусни рецепти, среща се с местните жители и преоткрива един друг начин на живот, който отдавна е изчезнал в града.

След пристигането си в България, Рори стартира производството на крафт бира, за да продължи семейната традиция започнала от неговия баща в САЩ:

"Бях наистина мотивиран да покажа тази бира на други хора, защото по това време нямаше такава в България. Хората проявяваха интерес към този продукт и започнахме да събираме екип за първата компания за производство на крафт бира в страната. Това е много бавна индустрия. В Америка отне 40 години да се развие култура на консумация на крафт бира. Доста е трудно, особено ако нямаш финансов буфер. Произвеждах крафт бира в продължение на близо 10 години, но сега това е само хоби."

Преди няколко години Рори се впуска в кулинарно пътешествие из най-затънтените кътчета в страната. В книгата "На око” разказва за гостуванията си в Неговановци, Салаш, Челопек, Паволче, Горно Пещене, Кабиле, Воден и Дряново. Сред включените в книгата рецепти са кокоша саламура, просеник, пълнена тиква с месо, чорба с луканка, зелеви сарми, курбан, качамак и много други. Рори решава да озаглави книгата си "На Око" след като чува хората по селата да използват често този израз, когато добавят съставки към техните гозби без мерки и теглилки. "Но това придоби по-дълбок смисъл, когато се запознах с ежедневието на хората в тези села. И си дадох сметка как трябва да подхождаме към всеки аспект от живота – любов, работа, приятелство. Всичко трябва да се прави с повече душа и сърце и с по-малко пресметливост". Как обаче започва всичко?

"Влечението ми към кулинарията ме накара да участвам в проект на "Резиденция Баба". Въпросната организация посещаваше различни села в България с идеята да помага на местните с най-различни дейности. Това е един вид доброволчество, но за мен, като чужденец който беше живял само в София и видял единствено живота в столицата, това беше прекрасна възможност да опозная и други части на страната. Първоначално отидохме в Северозападна България близо до Видин. Аз бях в село Неговановци и прекарах 3 седмици с едно семейство. Целта ми беше да опозная хората, с които живеех. 

Бабите и дядовците разказваха много интересни истории и тогава ми хрумна идеята да обикалям и събирам интересни рецепти, за да науча повече за българската кухня, защото не знаех много за нея. И в този процес, говорейки с местните хора, аз разбрах каква е истинската България. Страхотно е да комуникираш с хората чрез храната. Тя ме отведе на места, където да науча какво е да живееш по-бавно, по-почтено и по-истински."

По време на обиколките из страната ни Рори събира множество автентични рецепти, които включва в своята книга. Сред любимите му ястия е "бял мъж” (белмуш), което има щастието да сготви в село Салаш, Северозападна България. 

В родопското село Дряново открива друга любима храна – родопския качамак. "Общото между всички тези ястия е, че не изглеждат никак добре, но за сметка на това са ужасно вкусни", казва Рори.

Първоначално идеята му била да създаде книга с готварски рецепти, но нещата се променили много бързо:

"След като посетих първото село осъзнах, че готвенето е хубаво и важно, но не колкото самите хора там. Те ми разказаха толкова много неща и ме научиха на житейски уроци, които никога не бих научил в града. Те бяха буквално изоставени и нямаше с кого да си говорят. Чувстваха се наистина щастливи да разкажат историите си. Моят живот също се обогати в емоционален смисъл. Определено бих прекарал време с някой от село, който вижда важните неща, отколкото с хора от града, които постоянно се оплакват за дреболии", продължава Рори.

През 2024 той представи книгата си в САЩ и Канада. Ето какво сподели за срещите си с българската диаспора:

"Беше страхотно пътуване. Успяхме да организираме събития в шест града – Чикаго, Ню Йорк и Сиатъл в САЩ и Торонто, Отава и Онтарио в Канада. Останах много изненадан от огромния брой хора, които присъстваха на представянето на книгата. Не знаех, че толкова много българи живеят в тези градове. Те се интересуваха от това какво мисля за страната им.

Беше страхотно да се срещна с много деца на български емигранти, които за съжаление не говорят български. Това ме мотивира да направя и английска версия на книгата. Силно се надявам тя да види бял свят, за да може българската диаспора не само в тези градове, но навсякъде в САЩ, Канада и Англия, да има достъп до нея. Замислил съм още едно пътуване в чужбина, този път с английската версия на книгата."

Рори Милър планира да напише и втора част:

"Тя ще се фокусира върху по-младото поколение. Идеята ми е да включим различни региони на страната. Вече бяхме в няколко села в Странджа и аз наистина искам да пиша повече за този край. Това загадъчно и позабравено кътче e изключително диво и прекрасно. Написването на първата книга ми отне близо три години, но се надявам втората да излезе доста по-бързо, защо не за Коледа."

Рори също така обича да отбелязва местните празници и обичаи. "През последните няколко години, покрай писането на книгата, бях канен на много места в страната и взех участие в най-различни прояви и фестивали. Там е много забавно и винаги си изкарваме добре. Преживях всякакви емоции покрай тези събития. Когато имам възможност, не пропускам и някои американски традиции", завършва Рори.

Вижте още:

• Проектът „Резиденция баба” сближава пъстрия селски бит с технологичните ресурси на града

Снимки: личен архив на Рори Милър, Костадин Атанасов