На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий.  

Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим - благочестиви, знатни и богати християни, които се отличавали с изключително милосърдие. Нямали деца, но Бог чул горещите молитви на Аглаида и ги дарил със син, когото кръстили Алексий. От ранни години детето било дадено на учение, където освен светските науки изучавало и Светото писание и обикнало Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, Алексий тайно си налагал лишения, спазвал строг пост и вместо копринени дрехи носел груба власеница. Искал да води отшелнически живот, но родителите му настояли да се ожени. Той се покорил, но в брачната нощ напуснал бащиния си дом и се отправил за Мала Азия.

Свети Алексий прекарал 17 години в Едеса, просейки милостиня в притвора на църквата на Богородица. А Божията майка, като се явила насън на църковния пазач, разкрила, че просякът Алексий е Божий човек. Когато жителите на Едеса започнали да го почитат, свети Алексий избягал оттам тайно. 

Буря отклонила кораба, на който пътувал и по Божия промисъл се оказал близо до Рим. Отишъл в бащиния си дом уверен, че там никой няма да го познае. Така и станало. Баща му Евфимиан с радост приел просяка, дал му място във входа на къщата си, наредил да му носят храна от масата на господаря и назначил слуга да се грижи нищо да не му липсва. Алексий живял там още 17 години, като продължил да се храни оскъдно с хляб и вода, да будува нощем, да се моли и да ходи редовно на църква.

Когато наближил смъртният му час, свети Алексий записал целия си живот и тайните, които били известни само на баща му и майка му и на съпругата му. В храма Бог разкрил на всички какъв велик човек Божий се е подвизавал в техния град и в дома на Евфимиан. Когато го потърсили, той вече бил издъхнал, държейки свитъка с житието си, разкриващо на близките му кой е той.

Бащата, майката и съпругата на свети Алексий паднали с плач и се поклонили на честните му мощи. Одъра с тялото на Свети Алексий поставили в средата на централния площад и хората се стичали, за да търсят избавление от болестите си. Немите проговаряли, слепите проглеждали, обладаните и психично болните оздравявали.

Виждайки тази благодат, император Хонорий и папа Инокентий I сами понесли тялото на светеца в погребалната процесия.

Свети Алексий, човек Божий, е погребан в църквата "Свети Бонифаций" на 17 март 411 г.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".