Българското общество знае твърде малко за родната емиграция в Аржентина. Любопитната история за пътя на сънародниците ни до южноамериканската държава и нишките, по които те се свързват с етническите си корени на хиляди километри от България се оказва част от семейната легенда на журналиста Поля Станчева. Всичко започва като във филм:

• "И стигнаха до края на света"… филм представя връзката на българите в Аржентина с прародината

Дядото на Поля Станчева се завръща в България, но в далечна Аржентина остават негови приятели, които живеят в три големи общности в трите отдалечени краища на тази огромна страна:

"Българите са отишли в началото на миналия век, когато Аржентина е заселвала безлюдните си територии с емигранти от Европа и са създали няколко големи общности – в тропическата област Чако, в Комодоро Ривадавия (платото на Патагония, където са работили на нефтени платформи) и Берисо (близо до Буенос Айрес, където са големите кланици за месо). Това са местата, където те са се установили и са работили. До ден днешен тези общности съществуват и хората носят българско самосъзнание, въпреки че вече не говорят български език."

Поля Станчева определя като невероятен шанс възможността да снимат в сградите, където са се помещавали фабриките за телешко месо. Макар и изоставени в наши дни, те притегателни за кинокамерата с многото си графити, а до тях се намират и 14 ламаринени къщички, които са приютявали емигрантите, пристигащи от Европа – основно италианци и испанци, но и много българи. "Човекът, който ни разказваше историята си спомня, че като дете е поздравявал на десет езика сутрин. Наистина това са били огромни емигрантски общности и постепенно всяка една от тях започва да създава дружества, които съхраняват идентичността на отделните нации. Такова дружество е българското в Берисо" – обяснява Поля Станчева пред Радио България:

"Интересно е това, че те пеят на български и танцуват прекрасно, но не говорят езика ни. Разбрахме и защо не говорят – една част от емигрантите са заминали по политически причини, вероятно са били участници в Септемврийското въстание, имали са смъртни присъди тук, а по силата на един от законите в Аржентина, политически нелоялните са могли да бъдат екстрадирани. Затова те са предпочитали да премълчават своя произход и не са учили децата си на български език. Трудно е да се запази един език три-четири поколения, освен ако майката не е българка. А там последните, които говорят на български днес са 80-90-годишни."

За щастие екипът на филма е успял да се срещне с такива хора – "Макар и архаичен български, те са запазили цветността на изказа си и беше наистина много приятно да се говори с тях" – споделя Поля Станчева. Тръгвайки от архивите и търсейки следите на своя дядо в Аржентина, тя разбира, че част от първите български дружества в далечната страна са закрити през 40-те години на миналия век по политически причини. Откриват се нови в средата на 50-те, но почти няма съхранена документация. Г-жа Станчева не стига до информация за своя родственик, но успява да срещне много интересни хора, някои от които живеят провинция Чако:

"Уникалното за тази общност е, че създателите ѝ са хората, които са изсекли джунглата. В началото на 20-и век джунглата като територия не е влизала в границите на Аржентина. Българите са тези, които са работили, за да я изсекат, защото всеки пристигнал е получавал от аржентинското правителство голямо парче земя, на което да се засели. Но е трябвало със собствените си ръце да изчисти терена, а, повярвайте ми, не е било лесно. Там расте дървото кебрачо /южноамерикански дъб с твърда дървесина. Името му на испански означава чупи брадва/– тежко като олово и здраво като стомана. Представете си каква сила им е била нужна да ги изсекат, но те са присъединили територията на Чако към Аржентина. Всичко това се опитваме да разкажем във филма."

В кино историята ще видим и среща с един истински български гаучо в Аржентина, както и начина, по който българите в Комодоро Ривадавия посрещат научноизследователския кораб "Св. Кирил и Методий", с който родни учени пътуват към Антарктида. "За общността това бе истински празник, бяха направили невероятен концерт" – спомня си Поля Станчева и продължава с поредната история:

"Разказвам история за едно трио "Орфей", /част от българското дружество "Кирил и Методий"– бел.авт/ – две момичета и едно момче, които свирят на гайда и гъдулка и пеят невероятно на български език. Момчето няма български корени, но толкова е запалено по българската музика, че пее "Излел е Дельо хайдутин" с такова чувство, което те докосва – не можеш да си представиш, че един аржентинец може по този начин да почувства една родопска песен. И ми си иска да поставя един много важен въпрос – какво правим ние за тези наши сънародници, които не ни забравят, а ние като че ли малко сме ги забравили. Опитът от други големи емигрантски нации показва, че трето и четвърто поколение се връщат, нямам обяснение защо. Мисля, че точно тези момичета и момчета имат огромно желание да се върнат. Много от тях дори са подали документи за българско гражданство. Искат да научат български, но няма кой да ги научи, там няма учители по езика ни. Колегата от Радио България Ружка Николова, която 80-те години следва сърцето си и заминава за Аржентина, е ходила 12 години всяка седмица от Буенос Айрес до Чако, за да преподава български език. Днес вече няма кой да го прави."

Именно Ружка Николова е главният събеседник във филма "И стигнаха до края на света", тя оказва неоценима помощ на Поля Станчева с превода и познанията си за страната.

Филмът „И стигнаха докрая на света", осъществен с подкрепата на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, не е първият досег на Поля Станчева с миналото, което заслужава да бъде предадено нататък. С лентите "Олово срещу словото" и "От града към света", които посвещава на историята на радиото у нас и регионалните станции на БНР, бившият генерален директор на БНР помогна повече хора да научат важни детайли от историята Общественото радио в България.

Снимки: Кирчо Стоичков, comodoro.gov.ar, БНР, Facebook  /Из миналото на чипровския край, Facebook - Българско културно дружество "Иван Вазов" - Берисо, Facebook /Българско дружество „Кирил и Методий“, Комодоро Ривадавия, Красимир Мартинов