България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко, което се случва в нашата страна и вероятно знае повече за историята и географията ѝ, отколкото някои от сънародниците ни.

Именно той се свърза с Радио България, за да ни разкаже за интересна инициатива, предприета от президента на индийския клуб на радиолюбителите "Паривар Банду".

"Като редовен слушател на БНР Радио България с радост съобщавам, че един от моите сънародници, г-н Ананд Мохан Баѝн, който е председател на Клуба на радиослушателите Pariwar Bandhu SW, проведе първата си викторина на тема "Българското национално радио" на 22 февруари 2025 г. за своите над 300 членове. Състезанието се радваше на голяма популярност", пише в имейл до редакцията ни г-н Чакрабарти. "В него се включиха 101 членове от различни съседни държави, а 87 успяха да дадат верни отговори."

Въпросите на викторината не са от лесните:"Колко години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски отбеляза България с различни прояви в цялата страна?"; "На официална церемония летище София беше преименувано на..."; "Повече от 100 деца взеха участие в традиционното състезание "Лъвски скок" в Смолянската природо-математическа гимназия, носеща името на...".

"Всеки месец нашият клуб провежда викторини за различни международни радиостанции – посочи г-н Баѝн пред Радио България. – Този път избрахме Българското национално радио. Посещавам сайта ви всяка седмица и неотдавна попаднах на чудесна статия за вашия борец за свобода Васил Левски. Това ни вдъхнови да зададем няколко въпроса на членовете на нашия клуб.

А сега провеждаме втората си викторина, посветена на БНР. За да участват, хората трябва просто да отговорят дали твърденията са верни или погрешни, като коментират на нашата страница във Facebook", допълни председателят на клуба "Паривар Банду". А те са следните: "На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ за създаване на Българско национално радио, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост";"През 2025 г. Радио България ще стартира нов подкаст за българските православни общности, наречен "Мост на истината";"През 2021 г. предаването "България днес" възобновява излъчването си на осем чужди езика онлайн".

20 март е срокът, в който всеки желаещ може да влезе в страницата на клуба във Facebook групата на клуба и да се включи във викторината.

Понастоящем Клуб "Паривар Банду SWL" има 334 членове от различни страни, включително Бангладеш, Непал, Франция, Филипините, Нидерландия, Япония и САЩ. Той е създаден на 15 август 1990 г., обяснява г-н Баѝн и добавя:

"Преди това издавахме вестник, наречен Sanchar Barta. Все още излиза, но не така редовно, защото сега съм пенсионер. Работих в продължение на 35 години в национална банка, но сега цялото ми внимание е насочено към Dxing (в радиолюбителството приемането на радиопредавания и осъществяване на радиовръзки с далечни радиостанции – бел. ред.)Целта ми е всеки ден да свързвам повече хора с радиото."

Попитахме г-н Ананд Баѝн, има ли в индийските медии информация за България. Ето какво отговори той:

"Всеки ден чета три вестника – два на хинди и един на английски, но те съдържат много малко новини за България. Вашият уебсайт обаче е същинска енциклопедия. В него има толкова много информация! Винаги, когато говоря с членове на клуба, им казвам да посетят уебсайта на Българското национално радио – там има всичко! Вашият подкаст също е отличен, а звукът е силен и ясен, което е много важно.

Някои радиостанции имат добри програми, но английското им произношение е трудно за разбиране. Майчиният ми език е бенгалски и знам още три езика, но ясното произношение е от решаващо значение. Вашите водещи вършат фантастична работа в това отношение."

Един от най-редовните слушатели на програмите на Радио България на английски език е г-н Джаянта Чакрабарти от Ню Делхи.

"Още от дете се интересувам от културите на различни страни – казва той. – Интересувах се конкретно от България, защото дори по време на комунистическия режим тя беше по-напреднала от много други страни от Източния блок. Тя имаше силен индустриален сектор и богато културно наследство, което ме очарова. Това любопитство започна още в ученическите ми години и с течение на времето само нарастваше."

Той със съжаление споделя, че не е имал шанс да посети България и се надява, че един ден ще има тази възможност. Радва се на викторината за страната ни, защото:

"Чрез тази интересна и увлекателна викторина се изтъква България – древна страна с богата култура. Много слушатели – не само от Индия, но и от съседни и далечни страни – ще научат много за България. Това ме радва, защото се интересувам от българската култура и история повече от 50 години. Сега съм в средата на шейсетте си години и слушам Радио София от 1971 г. За мен е привилегия, че възобновихте предаването "България днес" – никога не пропускам епизод!"

Личи си, че г-н Чакрабарти следи ставащото не само в България, но и в Българското национално радио. Той дори коментира:

"Оценявам вашия генерален директор Милен Митев – той е визионер, който значително подобри програмите на БНР, на които ние в Индия много се радваме. Искрено съм му благодарен.

Също така искам да изразя благодарността си към България за приноса ѝ към индийската лунна мисия "Чандраян-1"*. Българските учени предоставиха много прецизни и важни инструменти за космическия апарат и ние сме им истински благодарни за подкрепата."

Единствената препоръка на верния ни слушател и читател е на сайта ни да има повече информация за обикновения човек:

"Вярвам, че в България има много талантливи и изключителни личности, които имат значителен принос към света. Бих искал Радио България да акцентира не само върху известни личности, но и върху обикновените хора – работници, земеделци и обикновени граждани. Би било интересно да чуем за техния живот, за стандарта им на живот и за това как преживяват демокрацията след 1991 г."

*(Институтът за космически изследвания и технологии към БАН разработи и предостави експеримента за мониторинг на радиационната доза (RADOM-7), един от научните инструменти на борда на "Чандраян-1" – бел. ред.)