Концерт в Северна Македония се превърна в кървава трагедия

Северна Македония потъна в скръб. Концерт на популярната хип-хоп група ДНК, призван да стане празник в живота на малкия град Кочани, се превърна в истинска трагедия. Пожар, лумнал от искри от пиротехника в дискотека "Пулс" по време на концерт в нощта срещу 16 март, причини смъртта на 59 души, предимно младежи, а над 150 бяха ранени. Оказа се, че лицензът на дискотеката бил получен незаконно. Обектът имал само един авариен изход, който бил заключен по време на концерта. След тежкия инцидент редица страни протегнаха ръка за помощ и приеха в болниците си ранени - сред тях България, Сърбия, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора, Словения и др. Стотици македонци излязоха на протести с искания за справедливост и наказания за виновните.

На 20 март хиляди хора се стекоха за погребенията на загиналите в Кочани. В Скопие бяха погребани петима от музикантите. Вокалистът Андрей Джорджиски загина геройски, връщайки се в горящата дискотека, за да спасява фенове. Беквокалистката Сара Пройковска остави две деца сираци. Хората се преклониха и пред паметта на шофьора на линейка Иле Гоцевски, починал от сърдечен удар след 32-часова смяна, по време на  която безспирно е превозвал жертвите към болниците. Той получава посмъртна награда за героизма си.

В Турция арестуваха кмета на Истанбул Екрем Имамоглу

В Турция бяха издадени заповеди за арести на над 100 души, включително на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Акцията започна ден след като Истанбулският университет анулира дипломата на Имамоглу, предаде БТА. Домът на кмета беше претърсен, самият той – задържан по обвинение в корупция, оказване на подкрепа за ПКК (Кюрдската работническа партия) и в ръководство на престъпна организация, съобщи вестник "Hürriyet". Операцията бе извършена броени дни преди вътрешните избори на Народнорепубликанската партия (НРП)за определяне на нейния кандидат за президент. Имамоглу, който е част от тази партия, бе смятан за най-вероятния кандидат и основен противник на Ердоган.

Редовните президентски избори в Турция трябва да се проведат през май 2028 г. През последните месеци НРП и други опозиционни партии призовават за провеждане на предсрочни президентски избори, посочвайки невъзможността на настоящото правителство да се справи с икономическите проблеми и високата инфлация в страната.

В Истанбул и Анкара десетки хиляди излязоха на протест срещу ареста на кмета, въпреки забраната на властите.

11 кандидати отиват на повторните президентски избори в Румъния

11 кандидати ще се борят за президентския пост в Румъния на предстоящите президентски избори, съобщи агенция Agerpres. Четирима са независими, а 7 са издигнати от партии. Първоначално кандидатите бяха 26, но част от тях, включително победителят на анулираните избори от 2024 г. Калин Джорджеску, бяха отхвърлени от Централното избирателно бюро и Конституционния съд. С най-големи шансове според проучванията са кметът на Букурещ Никушор Дан (независим), бившият лидер на либералите и бивш председател на Сената Крин Антонеску (кандидат на проевропейската управляваща коалиция "Румъния, напред!"), бившият премиер Виктор Понта (независим), Елена Ласкони (дясноцентристки Съюз за спасение на Румъния) и Джордже Симион (националистически Алианс за обединение на румънците).

След първия тур на изборите на 24 ноември 2024 г. получилият най-много гласове крайнодесен кандидат Калин Джорджеску, обвиняван в проруски позиции, трябваше да се изправи на втория тур срещу Елена Ласкони. Конституционният съд обаче анулира резултатите заради подозрения в намеса от страна на Русия.

Предизборната кампания започва официално на 4 април, а изборите ще са на 4 май. Ако никой от кандидатите не спечели абсолютно мнозинство, на 18 май ще се проведе втори тур.

Косово, Албания и Хърватия създават военен алианс

Косово, Албания и Хърватия подписаха в Тирана тристранна декларация за сътрудничество в отбраната, предаде БТА. Под документа подписите си поставиха албанският министър на отбраната Пиро Венгу и колегите му от Хърватия и Косово Иван Анушич и Еюп Мачедонци. Според заявените намерения целта е да се засилят отбранителните способности на трите страни, да се увеличи сътрудничеството в отбранителната индустрия, да се подобри военната оперативна съвместимост чрез образование, обучение и съвместни учения, както и да се засили военното взаимодействие в региона.

Документът предизвика остра реакция в Сърбия. "Особено обезпокоително е, че този военен съюз се формира без консултации с Белград, с директно включване на структура, която няма международна легитимност и която представлява заплаха за сигурността на сръбския народ и целия регион", се посочва в съобщение на сръбското външно министерство.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: EPA/ BGNES, БТА, aa.com.tr, romania-insider.com, kosovapress.com