Детето останало на грижите на баба си, която го възпитала в истински християнски дух. От младостта си свети Никита служел в църквата и бил на послушание при отшелник на име Стефан. С неговото благословение свети Никита отишъл в Мидикийския манастир, където игумен бил свети Никифор (чества се на 13 март).

След седем години добродетелен живот в манастир, известен със строгостта на правилата си, свети Никита бил ръкоположен за свещеник. А след смъртта на свети Никифор св. Никита бил избран за игумен и поел грижата за благосъстоянието на манастира и за духовното наставление на братята в строг монашески живот.

Скоро славата на обитателите на манастира привлякло мнозина търсещи спасение и броят на монасите нараснал до 100 души.

Господ дарил св. Никита дара на чудотворството. По неговата молитва глухонямо момче проговорило, две обладани жени били излекувани и много болни се излекували от болестите си.

Но при император Лъв Арменец (813 – 820 г.) се подновила иконоборческата ерес и се засилили гоненията срещу светите икони и православните. Императорът свикал игумените на всички манастири и се опитал да ги обърне към иконоборческата ерес. Насърчени от примера на свети Никита, всички игумени останали верни на православието.

Макар и затворен в тъмница, в глад и скръб, монах Никита продължил да върши чудеса със силата на своите молитви: по неговата молитва фригийският цар освободил двама пленници без откуп; трима корабокрушенци, за които се молел св. Никита, били изхвърлени на брега от вълните.

През 824 г., при новия император Михаил (820 – 829 г.), свети Никита отишъл при Господа.

Тялото на светеца било погребано с почести в манастира, а мощите му станали източник на изцеление за онези, които търсели помощ при светия изповедник.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".