Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата Му слязла в ада, победила мрака и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите.
Душата на Господа съкрушила ада, а тялото победило смъртта, защото душата и тялото не се разделят от Божеството.
Това не са били душа и тяло на смъртен човек, а на въчеловечил се Бог.
Затова адът не бил в състояние да задържи в плен тази Душа, нито смъртта да предаде на тление това Тяло.
На Велика събота сутринта се отслужва вечернята за Пасха със света Василиева литургия.
Богослужението е възкресно и с тържествен характер и ни въвежда във великия празник - Пасха. На Светата литургия сутринта свещениците сменят тъмните одежди със светли пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери към Олтара. По време на богослужението свещеникът хвърля цветята от плащаницата към вярващите, като израз на радостно предчувствие за Светлото Възкресение. В края на литургията всички постили и изповядали се са поканени да пристъпят с покаяние, благоговение и смирение към Светите Дарове.
На някои места народът нарича това богослужение "Първо Възкресение". Прекрасен и умилителен е текстът, заместил Херувимската песен: "Да мълчи всяка плът човешка...".
В древността това богослужение се е отслужвало следобед, по залез слънце и затова принадлежи към Пасхалната неделя.
Припомняйки погребението на Господ Иисус Христос на Велика събота, Църквата заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които се долавя и надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.
След полагането Му в гробницата, юдеите я запечатали с огромен камък и поставили стража да не би учениците да отнесат тялото на Спасителя и после да кажат, че е възкръснал. Те отказвали да приемат, че Господарят на живота е в гроба и скоро ще се прослави с чудото на Възкресението.
За Църквата Велика събота е "най-благословеният седми ден", в който Бог Слово лежи в гроба като мъртъв Човек и в същото време спасява света и отваря гробовете на праведниците за вечен живот.
По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение!
Късно вечерта в събота започва празничното Пасхално богослужение, което преминава в ранните часове на Христовото Възкресение.
На 19 април Църквата възпоменава св. Йоан Ветхопещерник, който приел кръста на монашеското житие и странствал по разни места в името на Господа.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
На 31 юли Църквата възпоменава свети праведен Евдоким Кападокийски, света мъченица Юлита и свети Йосиф Ариматейски. Днешният ден е..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска..