Пенка Петросович е музикален педагог. Професионалната й кариера започва от Музикалното училище в родния й град Бургас. Постига и успехи като хоров диригент – първоначално с хора и оркестъра на училището, а след това и с фолклорния ансамбъл "Странджа" и общинския хор "Родна песен", където попива опит от неговия създател – проф. Стоян Кралев.

През 1998 година Пенка Петросович напуска родния Бургас и заедно със своето семейство емигрира в САЩ. Отвъд океана всичко започва отначало. Пътят е дълъг и труден, но с постоянство и години наред упорит труд, Петросович успява да се докаже и на новото място. Разказва, че сменила няколко училища, преди да открие това, в което се чувствала добре – и професионално, и емоционално. Става дума за музикално училище в Санта Моника, където съдбата я среща с холивудската звезда Джулия Робъртс.

В САЩ, в продължение на 8 години, всяка неделя, нашата сънародничка посещавала местната църква, за да свири на орган.

"Впечатляващо беше това, че хората от църквата ме приеха като част от своето семейство. Имахме традиция след служба в неделя да отидем заедно някъде - на кафе или на обяд. След което имахме втора служба в един старчески дом. Възрастни хора, които имаха нужда от това да изповядат. Там свирех на пиано, защото нямаше орган. Това ми пребиваване, за осем години в тази църква, беше изключително полезно за мен. Нещо, от което аз получих удовлетворение, защото тези хора превърнаха църквата в концертна зала. Много често се организираха концерти, в които аз участвах - било дует орган - пиано или само мое изпълнение. Това беше мотивация за мен да поддържам формата си."

Преди 11 години житейските пътищата отвеждат Пенка Петросович от САЩ в Белгия, където за пореден път всичко започва от начало. В Брюксел г-жа Петросович започва да преподава уроци по пиано на деца. Постепенно дейността й се разраства и така стига до решението да открие музикална школа, в която в момента се обучават 40 деца.

"Не мога да кажа, че ми е лесно нито с децата, нито във взаимоотношенията с родителите. Децата са от всички националности и от всички училища, което е много трудно за организиране на концерти. Всяко училище си има различен график. Опитвам да се нагодя, доколкото е възможно. Аз всеки ден уча нещо ново от децата. Напоследък те идват с телефоните и казват "Пенка, ние слушахме тази песен и искаме да я пеем". И аз я научавам от тях. Или пък искат същата песен да я свирят и аз сядам и написвам нотния текст.... Очаквам с нетърпение времето за уроци с децата. С ръка на сърцето ще кажа, че има и такива деца, които просто идват. Но аз съм длъжна и на едните, и на другите да дам максималното от себе си. "

И няколко българчета посещават музикалната школа.

"Имаме българчета. Някои от родителите са споделяли, че съвсем съзнателно са избрали да дойдат при мен, за да могат да си упражняват и езика. Много от децата ходят и на българско училище, но само тези им занимания не са достатъчни, за да овладеят езика. Много от родителите не говорят на български вкъщи. Имам деца, които перфектно говорят български език, но имам и такива, които говорят завалено, като моята внучка."

Като преподавател, г-жа Петросович е горда от факта, че възпитаник на нейната школа, вече е част от Детския хор на Операта в Брюксел.

"Той се представи с "Царицата на нощта" на Моцарт, която учихме заедно. С тази ария се яви на приемния изпит и успя. Сега имам друго дете, което има същите намерения и се надявам, че ще успее. Що се отнася до участие в конкурси. Мои деца участваха в един фестивал в Италия и в конкурс в Китай за певци и за композитори. Три от моите деца определено имаха успех с първа, втора и трета награда. Но след това аз преустанових с участието на мои деца в конкурси, защото усетих един отлив от страна на родителите. Те някак си се отдръпнаха. Това им дойде в повече, защото изисква подготовка."

Пенка Петросович е онези енергични жени, които едновременно се занимават с няколко неща. Освен работата в музикалната школа, ръководи и фондация "Академия за млади таланти", с която периодично организира концерти в белгийската столица.

"Фондацията е моя рожба и ми е много скъпа. Една от целите на фондацията е образователна. Децата да придобият една обща култура, защото аз каня и пианисти, и инструменталисти - цигулари, флейтисти, певци. Моя грижа е да установявам контакти, пътуването на самите изпълнители, тяхното настаняване тук. Последните години е много сложно да се намери зала и то във времето, което им е удобно на тях да присъстват тук и да се организира концерта."

За 27 години живот в емиграция Пенка Петросович никога не е прекъсвала връзката с България. Казва, че родината си остава вдъхновение и свързаност, независимо от разстоянията.

"Сега, като го има фейсбук, много често виждам снимки от Бургас. Някой пише любимият град. Аз съм във връзка с моите колежки. Открих ги, след като се върнах от Америка. Бивши мои ученици, които сега са мои колеги, постоянно поддържаме отношения и си говорим. Трета поредна година организирам по линия на фондацията концерти в Бургас. Опитвам се да впрегна всички сили, които все още имам. Давам си сметка, че имам още много какво да кажа и да дам на младите хора, и ми се ще да имам по-дълго време, сили и възможности да го направя. Но никой не е застрахован, никой не знае кога и докъде ще му стигнат силите."