Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден.

Празнува се възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха. Мнозина станали свидетели на това събитие и повярвали в Христос. 

Чудото предизвикало силно негодувание у първосвещенниците и фарисеите и станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица – Седмицата на Христовите страдания.

За възкресяването на Лазар от Витания, брат на Марта и Мария, благовести само св. Йоан Богослов (Йоана 11-12 гл.). Семейството на Лазар много обичало Божия Син и винаги Го посрещало с радост. Въпреки че Иисус научил за предсмъртните страдания на Лазар, отишъл при него четири дни след смъртта му. В дома на починалия имало много хора, които го оплаквали. В скръбта си Мария паднала в нозете Му, а Той, като видял нея и другите да скърбят, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка, закриващ гроба, а от там се разнесла силна миризма на тление, която смутила Марта. Спасителят я упрекнал за слабостта на вярата ѝ и се обърнал с молитва към Бог Отец пред всички. Народът, като чул това събеседване между Бог Отец и Иисус, повярвал, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Спасителят разкрива, че е Бог и Източник на живот, че е Победител над смъртта.

Ето и текста в Евангелието на Йоана гл. 11

Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.

2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

8 Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;

10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;

15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;

19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.

21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.

29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.

30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.

32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се

34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Иисус се просълзи.

36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.

37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.

39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.

47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.

56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?

57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Лазарова събота е единственият ден в годината, в който се служи Възкресна Света Литургия, която се служи само в неделя.

На 12 април се чества и преподобни Василий изповедник, епископ Парийски.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".