Павел Бобеков и граматиката на Априлското въстание

България чества 149 години от Априлското въстание– събитие, което води до освобождението на България след почти петвековно османско владичество. Днес, близо век и половина по-късно не трябва да забравяме, че всеки участник в Априлското въстание от 1876 г., независимо дали е водач или редови бунтовник, е направил най-доброто и възможното за освобождаването на България от властта на Османската империя. Така се случва, че повечето от така наречените апостоли от Гюргевския комитет, който организира въстанието не участват в сраженията. Начело на всяко населено място застават местните комитетски дейци. Сред тях в Панагюрище, въстаническата столица на Четвърти революционен окръг, блести фигурата на младия и надарен водач Павел Бобеков.

Знаещ френски, английски, турски и гръцки език, младият българин става учител в родното място и председател на читалището. Когато през зимата на 1876 г. в града пристига Георги Бенковски и възобновява революционния комитет основан преди години от Васил Левски, главният учител в града Найден Дринов му казва, че ако искат да има въстание в Панагюрище, то трябва да привлекат за делото Бобеков.

Изживяващ се като всезнаещ практик революционер, всевластният и безпардонен Бенковски се сблъсква като характер с Бобеков. Помощник апостолът от Гюргевският комитет се налага като главен двигател на организацията на въстанието в Четвърти революционен окръг. Роден в съседния град Копривщица, Бенковски не харесва, че "граматиците", както той нарича по-образованите от него му задават неудобни въпроси. На питанията войводата или няма отговори или те са твърде спорни. Кулминацията на споровете избухва по време на подготвителното за въстанието събрание в близката местност Оборище.

Там, пратениците на народа задават прости въпроси: Как ще се борят с османската власт и ще излязат с чети в Балкана ако трябва да оставят жените и децата си в селата? Предлагат им да се събират в големи лагери, където да обединят силите си и да доведат жените и децата. Но отново питат – как ще се бият ако жените и децата са около тях? Нали като се съберат на едно място ще улеснят османската армия да дойде, да ги обкръжи и унищожи? Никой от апостолите няма куража да им признае, че избухне ли въстанието всички са курбан на олтара на революцията. В Оборище спорят кога да започне въстанието. Мнозина смятат, че срокът до Великден е кратък за подготовка. Бенковски иска да получи абсолютни правомощия да ръководи въстанието. Събранието е пред провал и само красноречието на Бенковски и отстъпчивостта на "граматиците" в името на общото дело овладяват сблъсъка.

• Априлското въстание постави българския въпрос в дневния ред на Европа

Когато въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. (стар стил), единственият човек с военно образование Бобеков е избран за хилядник – това е най-висшият военен чин сред въстаниците. Непосредствено след обявяването на въстанието е избран Военен съвет, известен още като Привременно правителство в Панагюрище. В него членуват изтъкнати личности от местния революционен комитет, взели активно участие в подготовката и организирането на въстанието, а 24-годишният тогава Бобеков е негов председател. Така, макар и само за няколко дни, той остава в историята като първия български премиер.

Бобеков активно командва отбраната на революционната столица. В боевете от 27 до 30 април младият премиер води грамотно защитата на града. Дава личен пример в сраженията и всички панагюрци, заедно с придошлите от околните села се бият храбро. Но превъзходството на редовната армия е смазващо. Панагюрище е превзет и подпален. Избити са хиляди жени, деца и старци. Бенковски гледа пожара в града от Средна гора и плаче. По същото време Бобеков извежда последните сражаващи се от обкръжението. Достига Копривщица и освобождава пленените от местните чорбаджии въстаници и техните водачи – Панайот Волов и Тодор Каблешков.

Съдбата дава възможност на Павел Бобеков да стигне във Влашко. През 1876 г. е доброволец в Сръбско-турската война. През Руско-Турската война е преводач в руския щаб, но заболява от тиф и умира в Търново през 1877 г. Погребан е в двора на местната църква „Свети Никола“, но точният му гроб е неизвестен.

Родният град на Павел Бобеков – Панагюрище – е център на тържествените събития, свързани с годишнината от Априлската епопея. Те започват по традиция с литийно шествие, водено от свещеници на Панагюрска духовна околия, начело с Поибренския сребърен кръст, с който е благословена Хвърковата  чета на войводата Георги Бенковски.

• Сребърния кръст от с. Поибрене носят героите по пътя на Българската голгота през 1876 г.

Заупокойна панихида за загиналите в Априлското въстание се отслужва в църквата "Свето Въведение Богородично". Граждани и гости полагат цветя и венци пред вечния огън на Националния мемориален комплекс "Априлци", подготвена е концертна програма и национален митинг – заря, която за поредна година ще освети небето над планинския град.