Днес, 10 май, честваме годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век, при падането на България под петвековно турско робство.
Още през възрожденската епоха българските църковни дейци започват целенасочени действия за възстановяване на Българската патриаршия. След години усилия този възрожденски идеал е осъществен. Първата стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград. Константинополската патриаршия обаче ѝ налага схизма.
Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Българската екзархия. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.
През 1950 г. е изработен Устав, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".
В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.
За това голямо църковно-народно тържество в София пристигат делегации на Руската, Румънската, Полската и Чехословашката сестри поместни православни църкви. Свои представители или приветствия изпращат и Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.
Свиканият Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Кирил за патриарх Български и митрополит Софийски.
Интронизацията става в Патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски" непосредствено след избора, в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.
Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия и е "неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква" (гласи чл. 1 от Устава на БПЦ).
На 10 май православната църква отбелязва паметта на св. апостол Симон Зилот, в чийто дом Господ Иисус Христос, в присъствието на Божията Майка, учениците Му и гостите на сватбеното тържество извършил първото Си чудо, като превърнал пет делви вода във вино (Йоан 2:1-11).
Като получил заедно с другите апостоли Светия Дух, в деня на Петдесетница, той обходил с проповед за Христа Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия. Според църковното предание, там той приел мъченическа смърт, като след жестоки изтезания бил разпънат на кръст при римския император Траян (96 – 117 г.).
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 2 май честваме св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики. Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток..
През настоящата 2025 година се изпълват 1160 години от покръстването на българския ни народ в православната вяра и 1170 години от създаването на българската азбука и славянска книжовност. По този повод Варненска и Великопреславска митрополия..
България чества 149 години от Априлското въстание– събитие, което води до освобождението на България след почти петвековно османско владичество. Днес, близо век и половина по-късно не трябва да забравяме, че всеки участник в Априлското въстание от 1876..
На 9 май отбелязваме Пренасяне мощите на един от най-почитаните християнски светци - св. Николай Мирликийски Чудотворец. На тази..
Българската православна църква отбеляза 72 години от възстановяването на Българската патриаршия с тържествена света литургия в Патриаршеския..