Първите български химни в чест на образованието и науката са написани в старопланинския град Елена – прочут през XVIII и XIX век търговски и културен център, чиито жители се включват активно в почти всяко важно историческо събитие през българското Възраждане. Първите автори на хвалебните текстове са просветителят и книжовник Стоян Робовски, Иван Момчилов – основател на училището в Елена (наречено "даскалоливница" от Петко Славейков), учителят Йордан Ненов и възпитаникът на училището Иван Кършовски.
Петият химн принадлежи на Стоян Михайловски: потомствен еленчанин, възпитаник на класното училище и син на изтъкнатия преподавател там – Никола Михайловски. Стихотворението "Върви, народе възродени" е завършено през април 1892 г. По това време авторът Стоян Михайловски е учител по френски език в Мъжката гимназия в Русе, където се завръща, разочарован от политиката, след като два пъти е бил избиран за народен представител. В града е известен с екстравагантно поведение: не признава правилата, често идва на работа с файтон, часовете му започват задължително след 10 часа, следва своя собствена учебна програма, отказва да се съобразява с ръководството, но… говори френски като парижанин! Текстът на химна е публикуван в списание "Мисъл" с оригинално заглавие "Кирил и Методий", подзаглавие "Проект за български всеучилищен химн" и пояснение – "Руссе, 1892 априлий 15".
Музиката към текста на Стоян Михайловски е със сигурност най-прочутата творба на изтъкнатия представител на първото поколение български композитори Панайот Пипков – един от пионерите на нашата професионална музика, капелмайстор, артист, поет, публицист, педагог и общественик. Любими на българите са и неговите песенни образци "Де е България" и "Сладкопойна чучулига". Роден в Пловдив, прекарал по-голяма част от живота си в София, Пипков преживява най-щастливите си години в Ловеч. Те са само пет, но са най-продуктивните. През 1903 г. сключва брак с любимата си – красивата учителка Надка (Натя) Стефанова. В Ловеч се раждат двамата им сина – единият е големият български композитор Любомир Пипков.
На 11 май през 1901 г. "Върви, народе възродени" е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн – възхвала на светите братя Кирил и Методий и делото им за българската просвета. От следващата – 1902-ра, песента вече се пее във всички български училища.
Днес за еталонни се считат интерпретациите на Детския хор на БНР с диригент академик Христо Недялков и хор "Бодра смяна", ръководен от незабравимата Лиляна Бочева.
Снимки: arhangel.bg, БНР - Христо Ботев, Централна библиотека на БАН, БНР - Архивен Фонд
На днешната дата отбелязваме 80 г. от рождението на един от най-характерните, разпознаваеми и любими народни певци от Родопите – Младен Койнаров. Роден на 15 септември 1945 г. в с. Оряховец, Смолянска област, той започва професионалния си път още..
" Яд ме е, че сънародниците на всички континенти се просълзяват, когато изпълнявам "Моя страна". Те говорят и пеят за родината, плачейки. А управниците ни не милеят за нея…" – казва приживе Емил Димитров, композитор и изпълнител на един от..
Днес отбелязваме 95 г. от рождението на народния певец и акордеонист Крум Янков. Роден на 11 септември 1930 г. в родопското село Добралък, изпълнителят проявява от малък интерес към акордеона. Решаващи за формирането му като музикант са турнетата из..
На днешната дата отбелязваме 80 г. от рождението на един от най-характерните, разпознаваеми и любими народни певци от Родопите – Младен Койнаров. Роден..
Разкъсана облачност
Ясно