Предстои опозицията да внесе нов, трети пореден вот на недоверие. Първите два, припомняме, бяха неуспешни. Първият беше иницииран от "Възраждане" с тема "Провал във външната политика на държавата", вторият пък беше дело на партия МЕЧ с основен мотив корупция. Проблемът преди третия обаче e, че опозицията става все по-разделена и няма разбирателство кой и по каква тема да го формулира.  

Това, обединяват се експерти от всички политически окраски, работи за стабилизиране на не толкова стабилното към момента управляващо мнозинство у нас.

Казусът е следният – трите партии, подкрепили предишните два вота – "Възраждане", МЕЧ и "Величие", имат джентълменска уговорка да се редуват с внасянето на вот на недоверие, като сега е ред на партия "Величие", които искат да го сторят заради незаконните сметища в страната. Проблемът обаче е, че от "Възраждане" настояват да внесат свой собствен вот, отнасящ се до финансовата политика на правителството.  

Същевременно управляващата коалиция ГЕРБ, БСП и ИТН, макар и малцинство в парламента, към момента изглежда стабилна. Подкрепа за това да има редовно правителство изразяват от "ДПС-Ново начало", а пък "Продължаваме промяната – Демократична България" засега оказват пасивна подкрепа, като не участват в гласуването. Те обявиха, че ще чакат поне до конвергентния доклад за еврото в началото на идния месец, преди да решат ще внесат ли и те вот на недоверие.

Но извън парламентарните драми – води ли разединението в опозицията до "циментиране" на управляващото мнозинство?

Според политолога доц. Татяна Буруджиева самият институт на вот на недоверие е "изключителен инструмент в ръцете на опозицията".

"Той е създаден като такъв, за да даде възможност на опозицията да се представи, да може тя да се постави в позиция на алтернатива на управлението. За съжаление, когато вотът на недоверие се използва за други цели, той не може да донесе ефективен резултат за опозицията. Защото идеята е някак си, че с вот на недоверие се сваля правителство. И затова се получава усещането, че се унищожава въобще смисълът и ролята на вота на недоверие, защото той не се използва, за да се представи алтернатива по конкретни политики на управлението", оценява текущата политическа ситуация Буруджиева.

"Когато един инструмент като вота на недоверие се използва прекалено много, то няма как да проработи", смята на свой ред политологът Страхил Делийски.

"Дали обаче циментира кабинета, не мога да кажа. Той функционира, за да съществува. Там няма някакви грандиозни концепции, стратегически реформи, публични политики. Ние не знаем дори базисни неща от тяхната програма за управление. Тоест, когато имаме кабинет, чиято програма е да съществува, всяка атака против тази цел може лесно да бъде отблъсната", коментира Страхил Делийски.  

Според бившия говорител на служебните правителства на президента Румен Радев и бивш народен представител Антон Кутев, кабинетът "Желязков" има съвсем кратък хоризонт – ще падне най-късно до края на годината. Към момента обаче няма директна заплаха това да се случи: 

"За мен на този етап няма заплаха за правителството. Ако има заплаха, то тя не е от вотовете на недоверие, а от това, което прави. То е ужасно различно като интереси и тези интереси не съвпадат с интересите на народа", смята Кутев.

И добавя: На този етап вотът на недоверие няма как да успее, а опозицията прибързва с използването на този парламентарен инструмент.

"Опасност за стабилността на правителството от страна на парламента няма", категоричен е и политологът, бившият евродепутат проф. Светослав Малинов. И подчертава, че не свалянето на правителството е целта на опозицията:  

"Но всеки вот на недоверие позволява определени дискусии, възможност да се прикове вниманието към определени теми, понякога личности. И понякога води до вътрешни размествания и рокади. Истина е обаче, че при такова разделение в опозицията малко се обезценява инструментът вот на недоверие, особено ако се прави твърде често."

А възможно ли е правителството да изкара пълен мандат? Според проф. Малинов първата година е решаваща, особено при кабинет като настоящия, започнал трудно и със сравнително ниско доверие:

"Трудно ми е да си представя пълен мандат. Истинска прогноза за това, колко ще изкара този кабинет, може да бъде дадена след влизането в еврозоната. Много е вероятно след постигането на тази стратегическа цел самото мнозинство вътре, ГЕРБ, да реши, че не може да остане повече. Дълголетието на кабинета не зависи само от силата на опозицията, а понякога и от партиите в мнозинството – дали няма да решат, че ще е по-изгодно за тях да отидат на избори."

Между юли и декември съзира крайния хоризонт на кабинета Антон Кутев:

"Смятам, че ще падне между юли и декември това правителство, за да се запази това управление. Ако прекрачат в новата година, рискуват избори 2 в 1 – за президент и парламент,  което ще промени коренно картината. И според мен те ще хвърлят кърпата още преди Нова година, за да може изборите да минат сега и едно евентуално правителство, което направят през февруари-март, да го докара до края на годината и да избегнат изборите 2 в 1."

Според Страхил Делийски животът на кабинета към момента е осигурен от това, че на хоризонта липсва реална политическа алтернатива. Но при все това: "Не вярвам, че кабинетът може да изкара 4 години, защото просто не си е поставил цели, които да дават тази възможност."

Според доц. Буруджиева пък към момента няма опасност за стабилността на правителството.

"Разделената опозиция създава уют на управляващите дори когато те самите не могат да си го създадат", коментира тя.

И докато фокусът на народните избраници е насочен към друга актуална тема – инициативата за референдум по въпроса за приемането на еврото, дело на президента Румен Радев, третият пореден вот на недоверие, въпреки споровете между партиите, също се придвижва.

Снимки:  БТА, БГНЕС