Родената на 24 май Калина Томова е сред най-активните и успешни млади музиколози в Европа. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – изтъкнат литературен критик, писател и поет. От съвсем малка Калина проявява музикален талант, свири на пиано, пее в Детския хор на БНР. Завършва елитната Първа английска гимназия в София и продължава образованието си в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Дипломира се с три специалности: оперно пеене, вокална педагогика и музикознание. 

През 2021 г. започва редовна докторантура в Института за изследване на изкуствата към БАН, която защитава през 2024 г. Работи като музикален критик на свободна практика, репортер и сътрудник на БНТ и БНР. От началото на 2021 до лятото на 2024 г. е музикален редактор в програма "Христо Ботев" на БНР, където е автор и водещ на единственото в ефира специализирано предаване за стара музика – "Музика хисторика". От началото на настоящата година обаче Калина е изследовател във Факултета за музика на Университета в Кеймбридж. Тя е един от членовете на научна група, ръководена от проф. Катрин Брадли, която проучва музикалните варианти на литургичния стих Benedicamus Domino. През февруари 2025 г. Калина Томова печели и финансиране в престижната програма на Европейския съюз за международни постдокторантури "Мария Кюри", която дава възможност на млади учени да работят върху собствени проекти.

С Калина се срещаме в сградата на БНР, в която тя на практика е отраснала като член на Детския радиохор, а след това и е работила повече от две години. Питам я защо още преди около десетилетие не е потърсила възможности за висше образование извън България.

"Знаех, че ако остана в България, аз бих могла да получа образование на ниво – специално за музика. Не беше проблем за мен да остана тук и аз не съжалявам в никакъв случай, че останах в Музикалната академия. Тя ми даде възможност да се развия по идеален за мен начин. Имах, как да кажа – индивидуално образование, тъй като преподавателите в Музикалната академия имат ресурс да обърнат специално внимание на даден човек, за да може той да се развие по най-добрия начин за него."

Преподавателката ѝ по полифония – проф. Весела Бояджиева, забелязва таланта на Калина да пише, мисли и анализира и я насочва към музикознанието. Научната ѝ дейност започва в Музикалната академия с полифония и продължава в Института за изследване на изкуствата при БАН под ръководството на доц. д-р Явор Генов – единственият ни специалист в областта на западната ранна музика и единственият професионален лютнист в България. 

През 2023 г. Калина е отличена с една от наградите на БАН за най-добър млад учен под 30-годишна възраст в социалните науки и хуманитаристиката. Темата на дисертационния ѝ труд е уникална за България, съсредоточена върху английските "керъли" (carols – късно средновековни английски песни на различни теми, в които еднородни строфи или стихове се редуват с припев – бел. ред.).

Калина вдъхновено и увлекателно говори за работата върху доктората си, за възможностите днес да се достигне от разстояние до ръкописи, за проблемите с достъпа до научна литература. Тя няколко пъти пътува до Единбург, където чете в Националната библиотека на Шотландия и в библиотеката на Университета.

Но какви са перспективите за млад учен, специализирал музикознание в България?

"Имах един стабилен период, в който очаквах, че най-вероятно ще остана в Института – казва Калина. – Но впоследствие ми стана ясно, че и поради личния ми живот ще предпочета да кандидатствам за други позиции в чужбина… Много от европейските държави в днешно време имат национални програми за постдокторантури. Това са временни позиции, обикновено за две, три, четири години и са чисто изследователски. Миналото лято се обяви конкурс за Кеймбридж. Аз познавам ръководителката на проекта – проф. Катрин Брадли, която спечели 2 милиона евро от Европейския изследователски съвет, за да анализира Benedicamus Domino. Това е един кратък стих, който се произнася (или се изпява) в края на всеки един от литургийните часове през деня, както и в края на месата в покаятелните периоди – Адвента и по време на постите. Този стих се е произнасял по много пъти на ден и затова има много музикални вариации."

От Калина може да се научи много за двата знаменити британски университета – Оксфорд и Кеймбридж, които са изключително специални заради своята структура, съставена от колежи: абсолютно независими организации със собствено финансиране и собствени сгради. 

"Това да си член на колеж носи много привилегии, но най-важното нещо е, че ти получаваш социална среда в колежа. Първият въпрос, който ще получиш, когато пристигнеш в Кеймбридж и се запознаеш с някой нов човек е – в кой колеж си?". Калина твърди, че когато човек отиде да учи или работи в Кеймбридж, независимо откъде е, дори да е англичанин, получава силен културен шок, защото наистина никой друг университет, освен Оксфорд, не функционира по този начин. Има много неписани традиции, които човек научава само след като ги наруши. Семестрите не са два, а три, по-кратки. Дейността е изключително интензивна откъм събития, лекции, семинари и всякакви видове срещи. Калина споделя за "толкова много неща, на които трябва да отиде, за които трябва да се подготви и за които е добре да бъде там, че човек остава с впечатление, че няма време да се съсредоточи върху това, което прави". Но защо е необходимо да участва във всичко това, след като не е студент, нито преподавател?

"Основното нещо, което носи Кеймбридж, е хората, средата, другите колеги. В България аз успях наистина да проведа изследвания, но беше много по-трудно, защото когато имах проблем или въпрос, аз нямаше към кого да се обърна. В Кеймбридж има такова съсредоточаване на специалисти във всички области, включително и в музиката, с която аз се занимавам, че ако възникне някакъв въпрос, например: "този стих в тази макароническа поема дали е на старофренски или е на англо-нормандски?", имам кого да попитам. Нещо, което в България не бих могла…Аз бих могла да провеждам изследванията и от България, но съм в Кеймбридж, за да мога да направя контакти, да мога да се виждам с хората. Затова и се организира семинар всяка седмица във факултета, на който аз винаги гледам да отида, дори когато темата не ми е особено интересна. Смятам, че може би най-ценното нещо в нашата кариера като изследователи, са нашите контакти… Този тип работа не се прави в изолация."

А какво я очаква след като завърши работата в екипа на проф. Брадли?

"През лятото на 2024 г. подадох и кандидатура за "Мария Кюри" –  програмата на Европейския съюз за международни постдокторантури. Реших да опитам в Университета на Регенсбург, тъй като там има добър професор – Кателейн Шилц, която се занимава с нотация и с теория. Важно е да избереш подходяща организация и ръководител за постдокторантурите "Мария Кюри", тъй като те са специално създадени, за да помогнат на млади изследователи да напреднат в кариерата. Това са изключително престижни постдокторантури, много трудни за взимане, успеваемостта при тях обикновено около 10 процента и тази година имаше над 10000 кандидатури. Честно казано, не очаквах че ще бъда успешна в подобно нещо. Но през февруари получих съобщение, че получавам и това финансиране. Което е значително по-престижно от Кеймбридж, защото аз в Кеймбриж работя върху чужд проект. Докато в Регенсбург ще работя върху мой собствен проект, който аз съм разработила. Нещо, за което вече от няколко години мисля и смятам, че отново е тема, неглижирана досега в литературата, а в същото време е важна. Става дума за синкопирания ритъм между XIV и XVI век".

Калина ще започне работа в Регенсбург през ноември 2025-та. В разговора подробно обяснява смисъла и значението на понятието постдокторантура, както и разликите между изследователската работа в Европа и Северна Америка. "Истина е, че академичният пазар на труда е изключително тежък на Запад. И шансът човек да си осигури постоянна позиция е много малък. Наистина човек трябва да бъде изключително активен, да публикува страшно много, или да спечели много голямо финансиране…". 

Сега Калина живее в Кеймбридж, от есента ще живее в Регенсбург, идеята ѝ за реализация включва ли България по някакъв начин?

"България за мен винаги е възможност и аз бих се радвала да се върна в БАН. Истината е, че аз съм много щастлива, че направих доктората си в БАН. За мен това бяха три много пълни с работа и напредък години. И бих се радвала да се върна в Института, аз съм в добри отношения с всичките си колеги там. При мен ситуацията в момента се развива и в личен план, тъй като ще се омъжвам скоро. Годеникът ми работи в Мюнхен, така че най-вероятно аз ще искам в тези няколко години, в които съм в Регенсбург, да се развие животът ми и по тази линия."

А има ли бъдеще у нас за хора, които се занимават с науки и изкуства?

"Смятам, че имат бъдеще тук. Честно казано, като гледаме какво се случва в момента отвъд Океана, ние сме в много по-добра позиция. Фактът, че изобщо имаме БАН, е изключително привилегирована позиция. Фактът, че БАН е съществувала още преди да съществува сегашната ни модерна държава мисля, че е много показателен. Наистина, когато говоря с някои от нашите колеги на Запад и като им кажа, че аз съм направила доктората си в институция, която се занимава само с изследвания, за тях това е интересно, тъй като подобни институции има много малко в света. Например, Баварската академия на науките е такава. Но в англоговорещия свят това не съществува, защото там студентите са тези, които плащат заплатите на професорите и на изследователите. В повечето случаи, ако човек иска да прави изследвания, трябва да основно се занимава с преподаване. В същото време много често преподавателският напредък се оценява повече по това колко си публикувал и написал, а те нямат особено много време да пишат и публикуват. Оказва се, че хората си взимат отпуските, за да могат да свършат някое и друго изследване – между другото, за да могат все пак да напреднат и в кариерата... Тоест фактът, че ние имаме чисто изследователски възможности тук, е много рядък и прекрасен шанс. Надявам се някое бъдещо правителство да не се опита да го затрие, както е имало такива опити... Има много вицове, разбира се, за това как дори да закрият БАН и да им спрат заплатите, те ще продължат да ходят на работа… Надявам се, че няма да закрият БАН!".

Снимки: Цветана Тончева, личен архив на Калина Томова, sofiapress.com