Храмът "Рождество Христово" е една от най-хубавите църкви в село Арбанаси, което се намира само на 5 км от Велико Търново. Това е и един от малкото запазени храмове от края на XVI и началото на XVII век в България. Разполага с четири помещения, в които са съхранени над 3500 изображения на светци и библейски сцени. В добро състояние са и иконостасите – този на главното помещение е от XVIII век, а на параклиса – от 1649 година, което го прави един от най-старите, съхранени в страната ни. Църквата преминава през реставрация през 70-те години на XXв., като тогава стенописите са почистени от дебел слой сажди, образуван заради паленето на свещи, укрепена е конструкцията отвън и се поддържа ежедневно от служителите на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търново.

Църквата е строена е на три пъти, като първата част от градежа датира от 1597 г., следващата – от 1638г. и окончателно конструкцията е завършена през 1649 г. С фрески са покрити всички стени и сводове на храма. Сред най-забележителните стенописи е т.нар. Колело на живота, който символично показва пътя на човека – от раждането, през стремежа към богатство и власт, до неизбежния край. Колелото се върти от ангели и напомня за преходността на всичко земно. А надписът на него гласи: "Нито съм бил, нито ме е имало".

"Тази сцена за първи път е изобразена именно в арбанашката църква" – уточнява екскурзоводът от РИМ- В. Търново, Петко Петкански:

"Това представлява и най-голям интерес за повечето туристически групи. Всяко нещо в църквата има огромно значение, като някои от сцените са свързани с уроци, които са важни за всеки човек. Особено въздействаща е сцената с Колелото на живота – символ на преходността на човешкия живот и на най-същественото за всеки човек: спасението на безсмъртната душа. Насочен основно към богатите, този урок напомня, че дори човек да притежава всичко приживе, най-важното остава душевното спасение. 

Както е казано в Библията: "Дори и човек да получи всичко приживе, накрая ще бъде важно единствено да спаси душата си".  Заможните хора носят по-голяма отговорност, защото разполагат с повече възможности и следва да се замислят как прекарват живота си и как използват средствата си. Те са призвани да се грижат не само за себе си, а и за други. Колкото повече притежава човек, толкова повече отговорности има. Затова и тази сцена е нарисувана именно в Арбанаси, защото по онова време там се заражда нова прослойка от богати християни, нещо нетипично за Османската империя. Осъзнавайки своята отговорност, те влагат част от средствата си в изграждането на църкви – като израз на вяра и служене на общността."

В този период в Арбанаси са заселени албанци, след военна кампания на султан Баязид Втори в тази част на Балканите. Това са православни християни и точно по тази причина те много бързо се претопяват в местното население – продължава разказа си Петко Петкански:

"Имаме данни за имената на такива хора, които живеят в Арбанаси от XVII в. Днес албанските имена практически не се откриват. Селото се "българизира" и населението му е предимно християнско. В тогавашната Османска империя хората са се делили на мюсюлмани и християни. Националността не е била от значение, по-важна е била религията. Затова всички християни в империята са наричани просто християни, защото разграничението е трудно. Това довело до сериозни проблеми – в един момент имало опасност българският етнос въобще да изчезне. След XVIII в. плавно и постепенно се възстановява бройката на българите. През XIX в.  обаче доста от богатите фамилии започнали да говорят на гръцки език и да се "гърчеят", както записва самият Паисий Хилендарски. Но с появата на богата прослойка, която започва да се образова на различни места извън Османската империя, се възвръща обратно националната идея, че България трябва да се възстанови в своите църковни граници. Неслучайно първата фаза на националните ни освободителни борби е тъкмо за църковната независимост. Точно затова тези църкви в Търново и околностите имат огромно значение. Предполага се, че Арбанаси играе ролята на епископски център, който е преместен от Търново /след падането на България под османска власт/."

В наши дни в Арбанаси живеят малко над 300 жители, но по калдъръмените му улици ще срещнете много туристи. Посещавайки това кътче от България, човек се връща в една отминала епоха, за която свидетелстват запазените къщи с богата вътрешна украса и духовните средища – пет църкви и два действащи манастира. Празникът на селището съвпада и с един от най-тачените летни християнски празници – Успение Богородично (15 август).

Снимки: Гергана Манчева, arbanassi.org, РИМ - В. Търново