В началото бе... локвата – без провокации и заигравания с библейските слова. Защото дори "най-примитивното" творение понякога може да запали Божия искра. Но ако принизяваме елементите, които сглобяват видимия свят, ще се лишим от изненадата, възрадването, чудото.

Марианжела Анастасова буквално рисува с "локви вода", затова и избира най-описателното име за своята изложба в столичната галерия-книжарница "София прес" – "В началото бе Локвата". "След това идват цветът, формата и осъзнаването на крайния резултат" – въвежда в своето изкуство тя:

"Работейки по този начин, инстинктивно стигам до нещо много автентично в мен, до нещо само мое и докато рисувам, се свързвам със случващото се наоколо – добавя художничката. – Това е своеобразен дневник, но не е абстрактно – често добавям думи и може би се получава като поезия. Не е интелектуално, нито логично, но е много по-дълбоко и същевременно леко, защото самата техника е много лека."

От този прозирен свят, наситен с ведрина, надничат създания, родени в нас, около нас, които прошепват най-нужните ни в този момент думи – стига да постигнем душевната нагласа на твореца и да се включим в диалога с цветните петна, породил сътворението.

"За мен изкуството не може да бъде отделено от ситуацията в света и от това, което ни засяга пряко във всекидневието – продължава Марианжела Анастасова. – В България, и не само, ми липсва комуникация и автентичност, но и двете ги получавам чрез моята техника на рисуване и може да се видят в изложбата. Всъщност ние се намираме на много критично място в света. Аз обаче не обичам да мисля с идеологиии може би точно това се случва у нас – хората са видели всякакви идеологии и вече по различни начини се откъсват от тях. Затова и моите картини са с много светли цветове, тъй като ми се иска да виждам повече светлина. Понякога пък са хумористични, понеже нарисуваното се отнася до мен и до света около мен. Например последното ми платно се казва "Летя", но накъде? Не знам, но хубавото е, че имам импулс да летя."

С "Левитация", "Душата на тревата", "Прозрачна серия ангели", "Закваски за магия", "Знаци, сенки и ехо" Марианжела Анастасова ни отвежда в непознати измерения, но умее и рязко да ни приземи. Пърформансът "От другата страна на българския чадър" поражда асоциации с минало, от което изплуват убийство, "Държавна сигурност", невъзмездено зло.

"Това беше проект заедно с галерия "Ракурси" и един много добър фотограф – Грегор Шац, в градинката до Народния театър – припомня Марианжела Анастасова. – Заедно с доста художници и студенти наляхме вода в отворени чадъри, гледахме в нея отражението на небето, облаците, дърветата и беше много красиво. Всеки направи снимка и ми изпрати детайл – отпечатък върху сребърно фолио. Когато отново се събрахме, участниците довършиха своите детайли и се получиха много разнообразни и красиви чадъри. Този проект имаше за цел да промени представата за българския чадър (свързан с убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон – бел. ред.) и да покаже, че България не трябва да се свързва с тези тъмни шпионски дела. България е изкуство, затова и ние обърнахме българския чадър откъм страната на изкуството."

Марианжела Анастасова получава космополитно образование. В парижката Националната академия за изящни изкуства завършва "живопис" при "ученик на ученик на Анри Матис". "От него добих сигурност в цвета, защото той намираше, че начина, по който работя, е близък до Пиер Бонар и това много ме освободи", казва тя. В Мексико пък усъвършенства уменията си на график, участвайки дори в изработването на стенописи. Когато се завръща в родината, се посвещава на различни дейности, сред тях и преподаване. Именно с децата създава техниката "Изкуство изненада", наподобяваща терапия.

"Тя е всъщност начин на живеене, практика, при която с помощта на няколко сеанса стигаме до удовлетворение от усещането за лекота – разказва художничката. – Но това не е бягане от действителността, а по-скоро интервенция в действителността. Практикувайки изкуство без да налагаме мислите си върху нещата, които правим, ни учи дасе свързваме със себе си и с другите по един телепатичен и много по-нежен начин."

В рисувателната школа "Захари Зограф" в Самоков и в Англо-американското училище в София, в които преподава, Марианжела Анастасова диша свобода – създава своя програма, често подновява техниките и начина на работа с деца, защото "подобно на света те много се променят".

"Последната техника "Мокро в Мокро" беше подсказана от изложбата "Душата на тревата", която правихме заедно с децата, и беше провокирана от взаимоотношенията помежду им и тяхното отношение към изкуството – разказва тя. – С нея исках да им помогна да се концентрират и едновременно да релаксират. Избрах именно този сюжет, защото наблюдавайки нежната трева, едно младо същество се отделя от технологиите, наблюдава нещо истинско и го усеща. Децата бяха толкова щастливи, че се чувстваха все едно са стъпили на върха на света и казваха, че не са знаели колко талантливи са съучениците им. Всичко това ме кара да използвам "Изкуство изненада" в момент, в който съзнанието на хората е затлачено от информация."

Тази техника ни връща към нежността и автентичността – две думи, онагледяващи картините, които докосват посетителите на изложбата.

"Да ги гледат, може и да се върнат няколко пъти, защото понякога изглеждат абстрактни на пръв поглед – съветва Марианжела Анастасова хората, които ще прекрачат прага на галерията до края на май. – Да прочетат също – понякога на самата картина пише нещо, и да си помислят каква история се получава."

Историите зад картините не са плод на нейния ум, а са се появили сами в диалога й с цветните петна, вярва художничката.