Еврото идва: ефекти и негативи

Най-съществената крачка от членството на България в еврозоната е извървяна – страната ни получи официално потвърждение, че е изпълнила всички необходими критерии чрез оповестените на 4 юни конвергентни доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Но да отваряме шампанското още е рано – преди да стане 21-вата държава в еврозоната, на България ѝ предстои интензивен период от около 4 седмици, в които трябва да получи съгласие от 3 институции – Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), Европейския съвет и Европейския парламент.

Любомир Дацов

"Този път трябва да бъде извървян до 8 юли, за да стане факт приемането на България в еврозоната. Засега няма сигнали, които да ни карат да мислим, че някой в тези институции може да е против влизането ни. Все пак има много забележки в доклада, има какво да се прочете и да се желае" – посочи пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, бивш зам.-министър на финансите: "Много е важно какво ще правим през следващите години. Не бива да допуснем да не се повтори това, което стана след приемането ни в ЕС през 2007 г. Тогава страната изгуби инерция и спря да прави реформи. Напротив, трябва да ускорим структурните реформи, да има подобрения в институционалната и бизнес средата, призрачност и увеличаване на доходите".

Засега се движим по план – посочи със задоволство финансистът Николай Василев, бивш вицепремиер от кабинета „Сакскобурготски“ пред Радио България.

Николай Василев

Николай Василев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Това е следващата ни стъпка след приемането ни в НАТО, в Европейския съюз. Тогава вече ще се почувстваме в по-голяма степен първокласни европейци. Трябва да сме горди, че сме изпреварили 6 държави в ЕС, които не са в еврозоната защото не са покрили критериите“ – каза пред Радио България икономистът, според когото членството на България в еврозоната има само позитиви застраната. "Познавам критиките на скептиците, но не приемам нито една от тях“– категоричен бе Василев. По думите му, самият факт на влизане в еврозоната е по-важен от опасенията, че държавата би могла да евентуално да задлъжнява с по-бързи темпове. Самият той е привърженик на по-резервираната бюджетна политика и поддържането на излишък, затова бе критичен по отношение на финансовата политика в последните няколко години:

„Това, че от 2021 г. изпуснахме юздите и се спуснахме по пързалката надолу, няма нищо общо с еврозоната. Просто оттогава ни управляват левичари и популисти“, отсече Василев.

Според доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН обаче основният проблем след влизането ни в еврото би бил фактът, че трябва да плащаме чужди дългове:

Григор Сарийски

Мнението на Григор Сарийски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Влизането в еврозоната не е свързано само с цени и по-големи харчове. Лично аз го свързвам с подчиняването на общите правила на еврозоната, които досега не бяхме длъжни да спазваме. Като за пример можем да дадем споделеният кредитен риск. Както знаете, в еврозоната всяка страна членка трябва да изкупува облигациите, които се разпределят на квотен принцип от съвета на ЕЦБ. И това са книжа, които са доказано ненадеждни“, изрази опасенията си Сарийски.

Вдигането на данъците чука на вратата, прогнозира още той:

„Това, че ще забогатеем, също не е вярно. Направете си сметка как се движеше динамиката на доходите в Гърция, те се присъединиха към еврозоната при стандарт на живот сходен с нашия или малко по-висок. Ако ги измерваме по БВП на човек, те се доближиха до стандарта на ЕС, но в момента са пак колкото нас."

Приемането на еврото върви с полюсни реакции в обществото – от еуфория до пълно отхвърляне. Управляващите обаче са единни в оценката си – след докладите на ЕК и ЕЦБ предстои нашата страна да реализира една от своите стратегически цели. "Българското правителство е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 г. Ние отдавна се готвим за този процес", посочи министърът на финансите Теменужка Петкова, а премиерът Росен Желязков изтъкна, че "трябва ва да има спокойствие в българското общество, предвидимост и прозрачност на процеса".