"От България внасяме стока всяка седмица с камиони. Имаме си екип, който събира стоката. Всичко се подготвя и се изпраща с тирове. Има хора, които работят "на черно" с бусове – отиват, връщат се. При нас няма такива неща. Имаме си линия и всяка седмица внасяме прясна стока...Сто процента от персонала са българи. Много сме доволни. Нямаме никакви проблеми. Момичета, момчета - всички работят усмихнати. Идват с желание на работа. Понякога има спорове, но това са дребни неща, които остават на заден план. Всички се разбираме, помагаме си, задружни сме."

В разговора стигаме до темата за бизнес климата и Тихомир Христов прави сравнение между България и Белгия. Къде, според него, са по-добри условията за развитие на успешен бизнес?

"Има една приказка, че "лесна работа няма". В Белгия има своите плюсове, има и своите минуси. И в България е така. Последните година - две, по мои наблюдения, разликата във финансово измерение между начина на живот в България и този в Белгия, дистанцията започва да се скъсява. Не знам дали в Белгия започна да се влошава, а в България да се подобрява, но сякаш тази голяма дистанция започва да се скъсява. Моето мнение е, че когато човек работи, знае какво прави, инвестира в себе си, образова се, учи, този човек без значение къде е – дали в Белгия или България – той ще се оправи и ще бъде добре в живота. Често забелязвам, някой взима серия от грешни решения, не му се работи, не иска да учи и да се образова и търси вината някъде другаде. Все някой друг му е виновен. Първо трябва да погледнеш в себе си и след това да търсиш вината, дали идва от странични фактори", съветва Христов.

Тихомир Христов разказва, че работата в магазините поглъща почти цялото му време. Ежедневно общува основно с българи, но признава, че въпреки това носталгията по родината и родното я има.

"България си остава на първо място в моето сърце и при всяка възможност се прибирам при родителите и семейството...В Белгия има от някои региони на България цели семейства - баби, дядовци, лели, братовчеди. Цялата рода са тук в Белгия. Може би при тези хора носталгията я няма. В моя случай е по - различно. Моите близки, приятели – всички са в България и аз се натъжавам. Не мога да кажа, че е чак толкова тежко. Живеем в 21-ви век. Самолети има, по 3 - 4 полета на ден. Не са и много високи цените на билетите. Решаваш, отиваш в рамките на ден, два, три и се връщаш. Засега сме тук с жена ми. Имаме си дете. Радваме се. Живеем си прекрасно. Нямаме дългосрочни планове. Работим, живеем, ходим по почивки, връщаме се и пак работим. На този етап сме тук. След време не мога да кажа – времето ще покаже. Със сигурност, моето желание е един ден да се завърнем в България. Този ден, засега, не мога да кажа кога ще бъде...", казва в заключение Тихомир Христов.