Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работна ръка от българските диаспори – добра идея, но няма да реши проблемите

Снимка: Pixabay

Редица институции – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ)  и МВР, както и народни представители, си поставят ясен ангажимент – да подобрят условията за привличане на хора от традиционните български диаспори в чужбина към трудовия пазар у нас.

Както Радио България първо съобщи, на заседанието на 12 юни т.г. на парламентарната Комисия по проблемите на българите извън страната беше представена платформата "Избери България". Това е програма, която ще се финансира от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) с 26 милиона лева и основната й цел е привличането на кадри. В рамките й ще бъде създаден и единен информационен портал за административните стъпки, които следва да предприемат желаещите да дойдат у нас.

Концепцията представи пред Радио България Йоанна Драгнева, зам.-директор на ИАБЧ.


"Всичко, което се отнася до институции, нормативна уредба, документи – цялата тази информация хората ще могат да я намерят на нашия портал "Избирам България". Надяваме се максимално бързо той да бъде готов. В момента сме в процес по събиране на мнения от наши сънародници от чужбина чрез анкета, която реализираме съвместно с неправителствени организации на хора, завърнали се от чужбина в България, за да съберем най-правилно въпросите, които ги вълнуват", каза Драгнева.

Бесарабската българка Ина Чукур е представител на дружество, занимаващо се именно с привличането на подобни кадри в България, и представи основните проблеми, с които се сблъскват:

Ина Чукур

"Законът е такъв, че първо трябва да се регистрират там, а след това Агенция "Миграция" да им разреши пребиваването в България. Обаче в момента, в който подаваме – в 7-дневен срок, документите в Агенцията по заетостта, все още няма становище от дирекция "Миграция", и затова ни отказват. След получаване на този отказ ние не само трябва да съкратим тези хора, но и получаваме съдебни дела, които се точат по година, година и половина, което, разбира се, пречи на бизнеса, на възможността да наемаме българи от чужбина. И това често ни отказва да наемаме българи от чужбина, а се насочваме към наемане на други лица" – поясни г-жа Чукур пред Радио България.

Освен от традиционните Украйна и Молдова, особен интерес към България има и от българи от Сърбия – сочат наблюденията на Ина Чукур.

"Има много хора, особено от селата и градовете, близки до българската граница, които работят в производствени предприятия и т.н. Има доста наплив от Сърбия в последно време."

Инициативи като "Избери България" са позитивни, а привличането на хора от историческите ни диаспори е чудесно начинание, но са съжаление ще е "капка в морето" що се касае до решаването на наболелите проблеми на трудовия пазар – внесе суров реализъм Васил Велев, председател на една от най-големите работодателски организации у нас – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Васил Велев

Здравословният му песимизъм е подплатен и от официалните данни на Министерството на труда и социалната политика – от 2018 г. насам е регистрирана заетост на едва 1228 лица с доказан български произход. А заради демографския срив всяка година броят на пенсиониращите се надвишава с около 50 хиляди новопостъпилите на работа в България, което е пряко последствие и от ниската раждаемост:

"В последните години се раждат под 60 000, пенсионират се малко над 100 000. Ако искаме в следващите години българската икономика да не се срива, трябва да привличаме работна сила – категоричен  Велев. – И българската диаспора безспорно е на първо място, тъй като там няма езикови бариери, няма проблеми със социализацията, бита. Но тя, първо, че е малка, второ, няма нужното образование и квалификации в тези граници и в тези размери, от които пазарът на труда изпитва дефицит. Тоест това не би могло да бъде решение на проблема. То спомага, но в едни много тесни граници.  За Украйна в момента няма никакви ограничения да започнат работа веднага, но на практика те са много малко", отчете Васил Велев. 



В последните 3 години има ясна тенденция за увеличаване на работниците от трети страни
– от 10-ина хиляди през 2022 г. до 32 500 през 2024 г., като тук говорим основно за сезонни работници в сферата на услугите, най-вече в туризма, но не само. На първо място са хората от Узбекистан, Непал, Турция, Индия, Киргизстан и т.н. Огромна пречка за бизнеса пред тази позитивна за него тенденция са тромавите административни процедури, категоричен е Велев:

"Това е дългата, тромава, скъпа, времеядна процедура. Ние имаме срокове от порядъка на 4-6-9 месеца след като стартира тя до момента, в който чуждестранният работник или специалист започва работа. Всеки разбойник може да мине границата нелегално и след ден да е в центъра на София и да си пие кафето на "Витошка", но изряден работник, специалист, подбран, със сключен договор, не може легално да започне работа 9 месеца. Нямаме и онлайн кандидатстване – макар и теоретично да има, накрая на практика трябва да се донесат едни документи в оригинал на гише. Т.е. какво му е онлайн тогава?", възмущава се Велев. По думите му, проблем има и с консулствата и посолствата – например в момента в консулството ни в Делхи се дава ред на опашката за тепърва подаващи документи чак за януари-февруари догодина. Това означава, че с всичките процедури биха могли да започнат работа чак през 2027 година.

Гроздан Караджов

За разрешаването на изброените проблеми има създадена работна група, оглавявана от вицепремиера Гроздан Караджов, в която влизат различни институции и работодателски организации. Амбицията е ясна – съвсем скоро да бъдат предложени и гласувани от парламента законови промени, облекчаващи наемането на работници от трети страни, които да влязат в сила дори преди края на летния сезон.

Снимки: Pixabay, Facebook /Йоанна Драгнева, Избери България, events.starazagora.bg, БГНЕС, Министерство на регионалното развитие и благоустройството  

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Бизнесът бойкотира обсъждането на бюджет-2026, опреди го като левичарски

Премиерът Росен Желязков и вицепремиерът Томислав Дончев отмениха предвиденото за днес заседание на Националния тристранен съвет за проекта на бюджет за 2026 година, след като работодателските организации безпрецедентно решиха да не участват в..

публикувано на 05.11.25 в 14:15

Кристин Лагард: "Присъединяването към еврозоната е само началото..."

Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на конференцията в София - "България на прага на еврозоната".Тя..

публикувано на 04.11.25 в 10:50

Конференция на високо ниво "България на прага на еврозоната" разяснява за еврото

Министерството на финансите и Българската народна банка организират днес от 09,00 ч. конференция на високо равнище на тема "България на прага на еврозоната". Тя ще се проведе в резиденция "Бояна" и е част от комуникационната кампания за въвеждане на..

публикувано на 04.11.25 в 07:00