Според класация на английска застрахователна компания, чиито клиенти живеят предимно извън родината си, България е номер едно за хората, желаещи да започнат своя нов живот в чужбина. В класация на фирмата, страната ни заема четвъртото място сред 10 държави, но първо в Европа, с най-голямо увеличение на населението от емигранти в периода 1990-2020 година – от 43 000 през 1990, до 1,7 милиона през 2020 година. Няма точна статистика какъв е броят на чужденците, живеещи у нас с днешна дата, но причините да изберат страната ни са разнообразни – възможност за нова работа, среща със сродна душа или пък желание за бягство от претовареното и интензивно ежедневие.

Онова, което довежда у нас парагваеца Алекс Мартинез е любовта – приятелката му получава предложение за работа в София:

"Така аз пристигнах в България, страната ми хареса и реших да се преместя тук. В началото започнах работа като учител в международно училище, но последва раздяла с тогавашната ми приятелка и трябваше да реша дали да се върна обратно в Парагвай, или да остана и да започна нещо ново. Реших да остана, но намирането на нов дом и работа бяха сериозно изпитание. В Парагвай работата ми беше свързана с крафт бири и първата ми работа в България също беше свързана с тях – станах пивовар в малка пивоварна" – спомня си чужденецът в интервю за Радио България.

Скоро след това, Алекс среща настоящата си съпруга и признава, че е изключителен късметлия да е женен за българка. Имат тригодишен син на име Николас, на когото кръщава една от бирите, съвместно производство с друга пивоварна. Съставките в нея са бърбън-ванилия, бисквити и кокос.

Парагваецът е един от пионерите на крафт-бирения пазар в родината си:

"Преди десет години с  моя най-добър приятел и бивш бизнес партньор, открихме бар-пивоварна в Парагвай и започнахме т.нар. крафт-революция, а пазарът се разрасна изключително бързо. В Парагвай се пие много бира, но най-вече от известни и наложени на пазара марки, така че преди 10 години крафт бирите бяха нещо ново и непознато за местните. Тогава нямахме достъп до много други стилове бира, които не са тип "лагер", затова бяхме любопитни. Хората край нас пътуваха, носеха по някоя бутилка и опитвахме, но тъй като не откривахме тези марки на местния пазар, първоначално решихме да ги внасяме от Бразилия. Искахме да го правим с цел бизнес, но се оказа, че е доста скъпо начинание. Знаехме, че никой не познава тези марки и ще имаме проблем с продажбата им. Затова решихме да отворим пивоварната и да започнем да правим наши бири, а след като научихме занаята на варенето, започнахме да организираме класове за желаещите да станат домашни пивовари."

Съветът му към заинтригуваните да станат пивовари е да започнат със скромно оборудване и постепенно да растат, но допълва, че със сигурност ги чака доста работа. Казва го от опит, защото вече има своя собствена пивоварна, за чието узаконяване не липсват спънки:

"Две са нещата, които отчитам предимно като мои собствени недостатъци. Едното е, че българският език ми е ужасен. Знам съвсем малко думи, с които мога да си поръчам кафе, бира и баница – казва през смях Алекс и допълва: – Няма как да проведа дори елементарен разговор за бизнес. Опитвам се, но ми е трудно. Второто нещо е, че вече знам колко бавно става всичко що се отнася до някаква административна работа. Когато спомена на някого, че правя нещо, но бюрокрацията отнема твърде много време, ми казват, че това е напълно нормално".

Събеседникът ни е категоричен, че няма право да обвинява никого другиго за това, че е дошъл у нас и е започнал свой бизнес. Затова побърза да изтъкне и положителните страни на решението му да се установи в България:

"Усещам, че хората тук са много честни. Аз идвам от една много корумпирана страна. В нея, за да взема нужните ми документи, ще ми отнеме минути, но за целта ще съм принуден да платя на някого определена сума. В България знам, че ще отнеме по-дълго време, но ще стане честно и по правилния начин. Друго, което ми харесва тук е, че е възможен един чудесен баланс между времето за работа и това, посветено на семейството" – казва в заключение парагваецът.

Снимки: личен архив на Алекс Мартинез