Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва от Слънцето и ни дарява топлина и светлина.
Подобно на всички други специални дни и празници, и за Горещниците важат определени забрани – например, не се препоръчва да се пече хляб, за да се предпазят полята и ожънатите снопи от огнени стихии и градушки. Смятало се, че каквото и да се изработи в тези дни, то ще изгори, затова жените не се захващали с никакви ръкоделия.

Неслучайно третият ден от Горещниците съвпада с празника на Света Марина, наричана от народа ни Огнена Марина. Тя символизира небесния огън и на 17 юли традицията повелява да се запали огън, който се прескача за здраве, а после хората отнасят от него в къщите си, за да запалят домашното огнище.
Времето в тези три дни показва какви ще са метеорологичните условия в първите три месеца от следващата година. Ако денят през Горещниците е топъл и слънчев, то съответният месец – януари, февруари или март – също ще е мек, без сняг, топъл и дъждовен. Студеното време през юли обаче предвещава зимни студове и бури. Още за представите, забраните и поверията, свързани с трите "огнени" дни в годината разказва публикацията от колекцията на Радио България: По Горещниците "Божи" огън пали "младото" огнище
Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: Pixabay
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..