От векове предания в Родопите разказват за ле­гендарен хайдутин на име Делю войвода. Най-старото известно писмено сведение за него е от 1892 г. и принадлежи на изтъкнатия родопски книжовник и етнограф Стою Н. Шишков. От личността на Делю (или Дельо) се интересува писателят Николай Хайтов, дейността му вдъхновява историци и краеведи. Източниците не уточняват кога е живял знаменитият герой – според едни в края на XVII век, според други през XVIII. Но в това, че е от Златоградско и че подвизите му са историческа истина, никой в Родопите не се съмнява. 

Спо­ред преданията Делю войвода е славен с ловкост, решителност и умение да излиза от критични ситуации. Четата му се появява там, където българите са притеснявани и измъчвани. Пристига винаги неочаквано, наказва виновниците и изчезва. Постепенно Делю се превръща в легенда, опора за поробени и угнетени. Признателното население му посвещава някои от най-хубавите си пес­ни и легенди. Те описват Делю бърз и лек като птица, неуловим и с необикновена сила. Успяват да го убият чрез измама, като взимат негова сре­бърна монета, от която отливат куршум. Точно за този куршум го предупреждава черноока девойка на име Гюлсюм в един от вариантите на песента "Излел е Дельо хайдутин", записана за първи път от фолклористи в Златоградско през 30-те години на ХХ век.

Първата ѝ звукозаписна регистрация е осъществена в Българското национално радио в изпълнение на Надежда Хвойнева. През 1965 г. по време на първия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица американска фолклористка на име Етел Райм остава поразена от "Излел е Дельо хайдутин" с гласа на 23-годишната Валя Балканска. Истинското име на младата жена е Фейме Кестебекова. Родена е в смолянското село Арда, невръстна осиротява – баща ѝ загива по време на Втората световна война. Надарена с невероятен глас и отличен музикален слух, не спира да пее. Десетилетия по-късно разказва как майка ѝ гълчала: "Мълчи, мари, че само когато спиш мълчиш!". Когато е в първи клас на тържество за 24 май учител я окуражава да пее пред публика. На 18-годишна възраст хвърля забрадката и отива тайно на прослушване в Смолян. Кариерата ѝ започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопи", където получава и новото си име. 

Малко след като Етел Райм е чула Валя Балканска в Копривщица, млад американски фолклорист на име Мартин Кьониг също е заинтригуван от България. Основана от Кьониг неправителствена организация се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционна култура и целта му е да запише български изворен фолклор. В САЩ той чува записите, направени от Етел Райм на събора в Копривщица. Двамата решават, че задължително трябва да се срещнат с Валя Балканска отново. Пристигат в България през 1968 г. със звукозаписен екип и много качествена техника. Специалисти и високопоставени чиновници им предлагат други изпълнители: Валя е много млада, съвсем непозната за публиката, пее в провинциален ансамбъл. Но Мартин и колегите му са категорични, че ще запишат само нея. 

Тъй като в района на Смолян няма студио, разполагат техниката в класна стая с нисък таван. Валя стои в единия край на стаята, двама гайдари – в другия, пред всеки има по един микрофон. Гайдарите не са професионални музиканти, а миньори: "Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце" – години по-късно разказва Кьониг. Той не разбира добре текста на песента, но знае, че "става въпрос за хайдук и че това е страхотна музика". 

След завръщането си в САЩ, през 1970 и 1971 г. Кьониг и Райм правят специално издание с фолклорни изпълнения от целия свят, а два от записите са от България.

Но американските фолклористи не са замесени в избора на "Излел е Дельо хайдутин" за Златната плоча на борда на "Вояджър 1" – космически апарат, изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл и напуснал Слънчевата система през 2004. Плочата, съдържаща снимки и звуци от Земята, има за цел да запази за поколенията част от земното наследство и да бъде съобщение до извънземни цивилизации. Съдържанието ѝ: природни звуци, поздравления на 55 езика и съобщение от президента на САЩ и генералния секретар на ООН, е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Българският език не присъства в поздравите, но освен тях има 90-минутен подбор със световна музика от различни култури. 

Срещата на Сейгън с двама етномузиколози – Робърт Браун и Алан Ломакс, го убеждава, че музиката, създадена от общностите, е не по-малко ценна от тази на композиторите класици. Така в 90-минутната селекция заедно с творби на Бах, Моцарт, Бетовен и Стравински, е включен фолклор от Ява, Сенегал, Заир, Австралия, Мексико, Нова Гвинея, Япония, Грузия, Перу, Азербайджан, Соломоновите острови, Китай, Индия, на индианци от племето Навахо в САЩ. И българската перла "Излел е Дельо хайдутин". България може да не говори в Златната плоча, затова пък пее с най-въздействащия глас на Родопите. Гласът на Валя Балканска – земен глас с извънземни измерения, отдавна станал част от Вселената. И днес Валя Балканска е символ на мъдростта на българския народ, на уникалния дух на родния ни фолклор, на най-ценните ни добродетели – добротата и човещината, на вечния стремеж към хармония и съвършенство.

След 1977 година версията на "Излел е Дельо хайдутин" от Златната плоча се превръща в стандарт и оказва сериозно влияние върху всички интерпретатори на родопски песни. Валя Балканска обаче винаги е приемала забележки. В интервюта разказва как след концерт в Златоград видяла възрастна жена, която казала, че чака "певицата, дето пееше Делювата". Валя се представила, а жената казала: "Дъще, не я пееш тъй по нашенския начин". Балканска попитала къде греши и старицата посочила, после изпяла вярната според нея версия. Валя коригирала своята интерпретация.