Биляна Фурнаджиева пътешества сред тучни поляни, наслаждавайки се на прохладен повей и трелите на птици. И като в детството отнася със себе си камъчета, кестени, листа, цветчета, които привличат погледа й на визуален артист. По-късно в ателието творенията на природата не просто съучастват в създаването на художествени произведения, но и излъчват послания, свързани с глобални процеси – например климатичните промени.

Когато към късчета природа добавим доза алхимия, какво се ражда в изкуството?

"Раждат се произведения, нови пътища и форми – отговаря Биляна Фурнаджиева. – За мен е изключително важна тази неразделна цялост на природата, която не можем да обхванем, защото човешките очи виждат само най-близкото около нас. Но ако успеем да се потопим в някой детайл – в нишката на камък или в рисунъка на едно-единствено листо, тогава може би ще забележим нещо по-различно и всеобхватно."

Младата художничка се озовава в Париж преди 14 години, следвайки "едно вътрешно гласче". Завършва престижни школи – École nationale supérieure des arts appliqués et des métiers d'artи École nationale supérieure des arts décoratifs. Научава се на аналогова фотография, продължава да се занимава със скулптура, с която се дипломира в софийското художествено училище, както и да работи с керамика, порцелан, глина. След като получава академичното си образование започва да посещава художествени резиденции в различни страни, които й откриват път в изкуството.

"Първите композиции със събрани елементи направих около 2018-2019 г. в Cité des Arts в Париж, където бях заобиколена от множество галерии и артистични пространства, но липсваше природата – спомня си Биляна Фурнаджиева в интервю за Радио България. 

– По някакъв начин влиянието на културния свят не се балансираше с моята необходимост да виждам дървета, листа, цветя, затова и започнах да сравнявам природните елементи с тези, на които човешката мисъл придава ценност. Така в изкуството ми се появи златният варак."

До 17 август т.г. в къщата музей "Ненко Балкански" в Казанлък може да бъде разгледана изложбата "Естествено продължение (глава 2)". С нея Биляна Фурнаджиева хвърля мост към миналогодишната едноименна експозиция в столичната галерия "Васка Емануилова", с която прави първа крачка към завръщането си в България.

"Хората могат да видят колажи с природни елементи, събирани в Исландия, Швеция, Франция, България – разказва авторката. – Има също преге – специфично награпяване на хартията, както и акварели и рисунки с натурални пигменти, извличани от цветя, корени, кори на дървета.

Другото са фотограми, при които фоточувствителна хартия се поставя под лъчите на уголемителя за аналогова фотография и върху нея се работи директно с елементи, цветове или вода. В моите композиции се опитвам да прихвана образите на цветя, тъй като са изключително крехки и не съм способна да ги запазя по друг начин."

Биляна Фурнаджиева разширява границите на визуалното изкуство. Излагайки своите творби, тя се стреми да влезе в диалог, придобиващ синкретична форма, тъй като гласовете на хората не са достатъчни и в него се заражда музика. Част от изложбата й е новата звукова композиция на основата на творчеството на Crystal Sound Project– експериментален проект, който създава през 2017 г. и впоследствие разгръща с Виктор Бенев и участието на музиканти от различни страни.

"В композицията има записани природни звуци – птица, щурец, вятър, вода, камъчета – казва тя. – Текстовете, които чуваме, са на френски, български и италиански език и излизат като изявление за връзката между природата и човека, как ние като част от живата верига, каквато представлява светът, трябва да търсим диалог с всичко заобикалящо ни. Използвани са пасажи от книгата "Три коня" на италианския съвременен автор Ери де Лука, която ще бъде издадена през това лято в мой превод."

За този своеобразен диалог визуалният артист допринася и с порцеланови скулптури, които превръща в музикални инструменти. Звукоизвличането се получава с помощта на палки и ръце, но и с търкане, чегъртане, шепот, въздух, глас.

"Стараем се при всяко наше участие да имаме интрументалисти с различен музикален багаж – казва още Биляна Фурнаджиева. – Понякога работим с хора, които идват от класическата музика, не импровизират и с тях всичко е изработено. Но по-често си сътрудничим с музиканти от джаза, защото са по-смели и са отворени към разговор на сцената дори с елементи, които най-големите пуристи понякога смятат за немузикални."

На българската сцена – във Велико Търново и Казанлък, заедно с Crystal Sound Project това лято подобен гост музикант е Николай Иванов-Ом, присъстващ, по думите на Биляна Фурнаджиева, по изключително колоритен начин.

Свързващият елемент изкуство все по-често задържа Биляна Фурнаджиева в родината, защото я кара да трепти на честотите на "нашето си място". "Домовете се разширяват, но това, което успяваме да извлечем от всяка територия, е свързано с обогатяващите срещи, с пейзажите, със светлините", добавя тя,

споделяйки, че вече си е набелязала идеи за нови странствания из България и какво да вземе от тях. И може би чрез тези дарове ще отвори нови хоризонти за размисъл и по-хуманно отношение между нас и природата.

Снимки: личен архив на Биляна Фурнаджиева, Crystal sound project, sofia.bg