Макар и да живеят в чуждоезикова среда и далече от родината, децата на българските емигранти остават свързани с нея. Един от най-силните инструменти да бъде създадена и да не прекъсва тази връзка се оказват неделните училища. Сред най-активните просветни средища зад граница е разположеното в Кьолн "Аз Буки Веди".

"Първото нещо, което разказваме на децата и звучи като приказка, това са буквичките – те са магия", споделя Росица Байрактарски, ръководител на школото.

Независимо от нивото на владеене на българския език, всяко дете има изградена представа за България, свързвайки я с нещо конкретно, твърди Росица Байрактарски.

"Всички, които намират път към нашето училище, имат връзка с родината и ми е трудно да се съглася, че за тях България може да бъде абстрактно понятие – добавя тя.  – Достоверната картина за страната рисуваме чрез езика, предметите, книгите, присъстващи във всяка класна стая, чрез автентичните педагогически материали, почерпени от вестници, от детска литература, от предавания в зависимост от възрастта на учениците. И, разбира се, чрез всичко, което могат да докоснат, чуят, видят, почувстват по един или друг начин, да изиграят. Помагат ни също екскурзиите в България по програма на МОН, на които децата много се радват, както и ученическата библиотека, осъвременявана всяка година с 10-15 нови заглавия от книжния пазар. Т.е. стремим се да рисуваме един достоверен облик, отразяващ случващото се в страната."

Децата идват с различни интереси в българското училище. Театърът заема първо място сред техните предпочитания, популярни са и заниманията по музика и танци. По-големите ученици пък насочват вниманието си към съвременния прочит на свързващото ги с България. Всичко това обаче стъпва върху една основа – владеенето на българския език.

"Имаме два вида обучение – разказва Росица Байрактарски. – Предлагаме родноезикови курсове, които ползват адаптирана програма, близка до тази в България, както и езикови курсове за ниво А1 и А2. Доста деца започват от самото начало в детската градина или в първи клас, но може би по-голямата част от учениците идват с определени езикови познания и те се водят родноезикови. Двуезичността е развита в различна степен при децата, а това е голямо предизвикателство пред училищата в чужбина."

На какъв език родителите общуват със своите наследници, насърчават ли ги да си служат с думите, с които ще бъдат разбирани по-скоро в затворен кръг, е от съществено значение. Това помага децата да напредват в усвояването на българския език и да имат желанието да се потопят в една донякъде чужда среда чрез знанията по различни дисциплини.

"В семейства, които са изцяло български, децата говорят много добре родния език за подрастващи, израстващи в чужбина – обяснява Росица Байрактарски пред Радио България. – Има и семейства, които са интернационални – те са с български корени, но отдавна живеят в Германия. Това означава, че българският език стои на второ място и немският е водещ за децата. Срещат се и и изцяло интернационални семейства, в които се говорят много езици и тогава децата невинаги получават голяма помощ по български – за тях също имаме класове. Изобщо това е широка палитра от семейства, които със сигурност имат желание децата им да могат да говорят, четат и пишат на български език, щом ги водят при нас и това е прекрасно."

Тези родители създават, по думите на ръководителя на "Аз Буки Веди", една огромна общност около училището, която се събира по определени поводи и каузи. Майки и бащи, учители и ученици заедно отбелязват коледните и новогодишните празници, 24 май, обединяват се около инициативи с други организации в Кьолн – например "Походът на буквите", чрез който тържеството за Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура напуска стените на училището.

Нуждае ли се обаче учебната програма в българските училища зад граница от осъвременяване?

"Със сигурност – отговаря Росица Байрактарски. – През м.г. се направи една революционна крачка в правилната посока. Става дума за програми за предучилищно обучение в чужбина, както и за първите седем години по Общата европейска езикова рамка, така че децата да могат да изучават български език като втори или като чужд. Надявам се, че това е основата на едно бъдещо развитие и на учебни системи. От друга страна, ако хвърлим поглед към родноезиковите програми за децата, които говорят български език и не се нуждаят от програма за езика като втори или чужд, ще видим, че е необходимо те да вземат комуникативен завой и да се ориентират по компетентностния принцип на обучение."

Макар да се намираме в разгара на горещо лято, българското училище в Кьолн гледа към новата учебна година и записването на учениците вече е приключило.

Снимки: БНУ „Аз Буки Веди”, Facebook /Българско училище „Аз Буки Веди“ - Кьолн, ИАБЧ, Facebook /Росица Байрактарски