В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Бели и Малки Лом – са изваяли суров скален пейзаж със скрити пещери и тихи долини, където ехтят само птичи песни. В тези каньони през вековете са се заселвали хора, оставили загадъчни следи – десетки скални манастири, килии и църкви, притихнали далеч от хорските очи в най-потайните кътчета на Поломието. Освен известните Ивановски скални църкви и Басарбовския манастир районът крие и много други обители, достъпни по стръмни пътеки. 

На други места, като при манастирския комплекс край село Беляново, попадаме на килии, които са били издълбани на 35 метра височина и се губят зад скални стени. Евгени Георгиев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе от години изучава тези скални съкровища и разкрива тайните им.

"Благодарение на това, че има доброволчески инициативи за поддържане на проходимостта в долината, туристите могат да достигнат до много интересни обекти – казва ни Евгени Георгиев. – Такъв пример е големият Нисовски манастир по река Малки Лом, на около шест километра от село Нисово, откъдето тръгва чудесен преход до скалния манастир. По пътя се минава край Малкия Нисовски манастир – вероятно част от по-голям скален център. Изградена е т.нар. Виа Ферата (система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която дава достъп до труднодостъпни скални терени– бел. ред.), по която, с водач и екипировка, може да се достигне до добре запазен храм без стенописи, но с отлично съхранени абсида и олтар.

След 10 – 15 минути се стига до основната част на големия Нисовски манастир, с възможност за изкачване по старите монашески стълби до главната църква. Нагоре по Бели Лом се намира и Калугерицата – скален храм с добре запазена олтарна част, множество килии, стенописи и надпис с името Испор – народностната форма на името на хан Аспарух. Близо до устието на Черни Лом пък е скалният манастир Грамовец, с удобна пътека, парапети и една от най-просторните скални църкви с куполен таван – рядкост за този тип храмове."

• На юг от Дунав – долината на река Русенски Лом и нейните туристически съкровища

• Река Янтра разказва истории: каякинг сред скални чудеса и зелени тунели

• Адреналин, красиви гледки и среща с историята - скално катерене в долината на река Русенски Лом

Евгени Георгиев отбелязва, че хронологията при скалните обители трудно може да се определи заради липсата на културен пласт, тъй като са изсечени директно в скалата, което затруднява датирането.

"Най-общо може да кажем, че появата на тези обители вероятно е по времето на късната античност IV-VI в., но са поетапно и многократно преизползвани, или поне някои от тях. Със 100% сигурност знаем, че има използване на скални манастири още по време на Първото българско царство (881-1018 г.). Но големият апогей е при Второто българско царство, вероятно и заради царската подкрепа. Ивановският манастир е основан с щедрото дарение на цар Иван Асен II. Много от графитите, в т.ч. и датировката на стенописите показват, че точно от този период са голяма част от скалните манастири, или поне са били преизползвани през този период. Исихазмът като официално течение е от 14-и век, но този тип монашеско живеене в изолация съществува още от ранното християнство – практика, към която в по-късни епохи отдадени монаси са се стремили да се върнат. Така че един латентен протоисихазъм е присъствал и преди неговото официално разпространение у нас. Основателят на исихазма в България, свети Теодосий Търновски, несъмнено е пребивавал в Долината на Ломовете, има сведения за това" – каза в заключение Евгени Георгиев.

Вижте още:

• Поломието – планина под равнината

• 7 идеи за приключенски турове в района на град Русе

Снимки: Венета Николова