Половин век бележат дипломатическите отношения между Китай и Европейския съюз – партньорство, което има реални измерения в икономически план: "Търговията между Китай и Европа нарасна от 2,4 милиарда до близо 786 милиарда долара, като в момента нейният дневен обем се равнява на годишния от миналото. Двустранните инвестиции нараснаха от почти нула до близо 260 милиарда долара" – посочи в интервю за БНР посланикът на Китай в България – нейно превъзходителство Дай Цинли.

Белег на двустранните отношения в последно време са спорове по редица теми – икономически, търговски, включително войната в Украйна, а двустранната среща в Пекин преди дни накара анализаторите да обобщят, че отношенията Брюксел-Пекин са в етап на "стратегическо пренастройване".

Отношенията между Европейския съюз и Китай са достигнали "ясна повратна точка", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, след напрегната еднодневна среща на високо равнище в Пекин на 24 юли. Европейските лидери са поставили редица ключови въпроси относно прекомерния търговски дисбаланс (ЕС отчита рекорден търговски дефицит с Китай в размер на 305,8 млрд. евро за 2024 г.), ограничителните мерки върху вноса на електромобили и затруднения достъп до китайския пазар за европейските компании. Подписано е съвместно изявление по въпросите на климата, като двете страни поемат ангажимент за по-тясно сътрудничество в областта на енергийния преход, нисковъглеродните технологии и управлението на метановите емисии.

"Китай винаги е разглеждал отношенията си с Европа в дългосрочен план. Нашите връзки са едни от най-влиятелните двустранни отношения в света, които носят реални ползи за близо 2 милиарда души от Европа и Китай и допринасят значително за глобалния мир и развитие" – посочи посланик Дай Цинли пред БНР и допълни, че различията в социалните системи, идеологията, историята, културата и нивото на развитие между Китай и Европа не трябва да бъдат причини за конфронтация: "Китай и Европа са партньори, а не противници, страни, които създават възможности една за друга, а не заплахи".

Колкото по-сложна и изпълнена с предизвикателства е международната обстановка, толкова по-важно е Китай и ЕС да подхождат към отношенията си стратегически, далновидно и прагматично – да вземат независими и правилни решения по ключови въпроси, без да се влияят от временни фактори или външен натиск", посочи дипломатът в навечерието на двустранната среща в Пекин, като изрази надежда "България и другите държави-членки на ЕС да играят активна роля в китайско-европейските отношения, насърчавайки Брюксел да развива взаимноизгодни връзки с Китай, основани на уважение и равенство".

Каква е настоящата визия на Китай за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа и конкретно с България?

"Китай отдава голямо значение на разширяването и задълбочаването на отношенията със страните от Централна и Източна Европа и е готов да продължи да увеличава вноса от тях и да споделя възможностите, които предоставят неговия пазар и собственото му развитие. Ние сме готови да работим със страните от Централна и Източна Европа за засилване на сътрудничеството в области като инфраструктурна свързаност, финанси, туризъм, селско стопанство, екологични индустрии и нови енергии, от които всички имаме ползи.

Китай разглежда България като важен партньор в Централна и Източна Европа и важен участник и строител на отношенията ни с Европа в цялост. България е една от първите страни, които се присъединиха към инициативата "Един пояс, един път", както и водеща в сътрудничеството по линия на селското стопанство. Страната ви постигна пълноправно членство в Шенгенско споразумение и е на път да се присъедини към еврозоната, а това разширява точките на сближаване и перспективите пред нашето сътрудничество.Надяваме се, че двете страни ще работят заедно в следните области:

Първо, допълнително засилване на обмена. От началото на годината вицепремиерът Атанас Зафиров и няколко български министри посетиха Китай, а в България бяха председателят на Комисията по външни работи на китайския парламент, губернатори на някои провинции и кметове на градове. Двете правителства, парламенти, политически партии, местни власти, бизнес общности и други нива често си разменяха визити. Надяваме се, нашите две страни да продължат да разширяват обмена на високо ниво, да се подкрепят взаимно по въпроси, свързани с техните основни интереси, и да предоставят солидни политически гаранции за развитието на китайско-българските отношения на високо ниво. Китай приветства България да се присъедини към Приятелската група за международно сътрудничество в изграждането на капацитет в областта на изкуствения интелект, за да споделя ползите от тези нови технологии. Приветстваме също България да се присъедини и към Международната организация за медиация, за да играе активна роля в мирното уреждане на международни спорове.

Второ, по-нататъшно развитие на двустранната търговия. България предлага множество специални селскостопански и хранителни продукти, като розово масло, млечни продукти, вино и минерална вода. Неотдавна българският шафран получи достъп до Китай. Вярвам, че все повече български продукти ще навлизат на нашия пазар. Надявам се, че България ще се възползва добре от големите китайски изложения, като Международно изложение за внос в Китай и Международното изложение за потребителски стоки, и ще се включи в китайските платформи за електронна търговия, за да повиши рекламата и разпознаваемостта на своите продукти след китайските потребители.

Трето, по-нататъшно развитие на сътрудничеството в сферата на чистата енергия. Фотоволтаиците и електромобилите са предимство за Китай, те са с високо качество и ниска цена, което ще помогне за зелената трансформация на България. Към момента китайски компании са инвестирали в нови фабрики за производство на части за електромобили в България, значително е сътрудничеството и с местни български партньори в областта на фотоволтаиците, така че има добра база за допълнително разширяване на връзките между нашите страни в сферата на чистата енергия.

Четвърто, по-нататъшно засилване на сътрудничеството в областта на транспорта и логистиката. България се намира на пресечната точка между Китай и Европа, което ѝ дава уникални географски предимства. Нашите страни имат нужда и между тях съществува консенсус за засилване на свързаността и отваряне на логистичния канал Китай-Европа. Вярваме, че страните ни имат голям потенциал за сътрудничество в изграждането на международни транспортни канали през Каспийско и Черно море, за подобряване на инфраструктурния капацитет на България и по-нататъшното развитие на железопътните товарни превози между Китай и Европа.

Тази година се навършват десет години от присъединяването на България към инициативата "Един пояс, един път". През втората половина на годината нашето посолство ще проведе съвместно с българската страна серия от дейности, като бизнес форуми, конференции на местно ниво и младежки форуми, за да проучим потенциала за по-нататъшно сътрудничеството в рамките на "Един пояс, един път" и дадем тласък на отношенията между Китай и България" – казва в заключение Н. Пр. Дай Цинли.

Снимки: БГНЕС, АП/БТА, Reuters, bg.china-embassy.gov.cn, Facebook/Embassy of China in Bulgaria