Свети пророк Самуил живял 1146 години преди раждането на Христос. На 12-годишна възраст имал откровение, че Бог ще накаже съдията на израилския народ Илий, за това, че не е обуздал нечестивите му синове. Пророчеството се сбъднало, когато филистимците победили израилтяните.

След смъртта на Илий Самуил станал съдия на народа. Когато остарял, той назначил синовете си Йоил и Авия за съдии. Но те не наследили честността и справедливостта на баща си и тогава старейшините на Израел поискали Самуил да им постави цар. Самуил видял в това дълбоко падение на народа, който дотогава бил управляван от самия Бог, провъзгласяващ волята Си чрез светите Свои избраници.

След като упрекнал първия цар Саул за светотатство и непокорство, пророк Самуил тайно помазал Давид, който по-късно се възкачил на престола.

Свети Самуил починал в напреднала възраст. През 406 г. мощите на пророка били пренесени от Юдея в Константинопол.

На днешния ден Българската православна църква прославя и паметта  на светите 37 пловдивски мъченици и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.

По време на 10-ото гонение срещу християните, предприето от император Диоклециан, във Филипопол (днешен Пловдив) 37 мъже – християни и изповедници на вярата, пострадали за Христа през 304 г., заедно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос и свети мъченик Дионисий от Станимака (днешния Асеновград), чиято памет почитаме на 20 август.

На лобното място на мъчениците се намира църквата "Свети равноапостолни царе Константин и Елена", в която през 2001 г. беше поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици, а върху каменния зид на храма има паметна плоча, свидетелстваща за тяхната мъченическа смърт.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".