Ерика Пералес дойде от далечна Аржентина и успя да завладее сърцата на участниците в Първия фестивал на българските фолклорни състави в чужбина. По време на събитието във Велико Търново тя пресъздаде по неповторим начин една от най-популярните български народни песни от Родопите – "Излел е Дельо хайдутин".
Фактът, че младата дама не говори български език, направи изпълнението ѝ още по-завладяващо и ни провокира да научим повече за нея и причината да се озове у нас:
"Главната цел на престоя ми в България беше да уча. В родния ми град (Комодоро Ривадавия – бел. авт.) имаме българска асоциация, която носи името "Кирил и Методий". Аз съм един от преподавателите по танци за деца и възрастни в нея, освен това съм част от българската фолклорна група към асоциацията ("Орфей" – бел. авт.) – разказва Ерика Пералес пред Радио България. – Нямах планове да се срещам с хора или да участвам във фестивали, но трябва да призная, че от мига, в който стъпих в България, пътуването напълно се промени.
Едно от най-прекрасните неща, които се случиха, беше възможността да бъда част от този фестивал на българите от чужбина във Велико Търново. Не знаех какво да очаквам от него, но отидох с идеята да мога да поговоря с хора като мен, които не живеят в България, но правят каквото могат за опазването на нейната култура и традиции там, където се намират."
Ерика е щастлива, че вече е създала множество нови приятелства, тъй като всички българи, с които се среща по време на престоя си в България са изключително открити, дружелюбни и готови да я приобщят.
А за причината да избере именно "Излел е Дельо хайдутин" за представянето си пред сънародниците ни от близо и далеч разказва:
"Направих това по молба на един човек – преди три години посланикът на България в Аржентина Стоян Михайлов ме чу да пея с моята група в един град в Аржентина. Когато приключихме, той дойде и заяви, че трябва да изпея песента "Излел е Дельо хайдутин". Аз му казах, че това е най-трудната песен изобщо и не бива да ме моли подобно нещо. Но той ме успокои, че не е проблем, а трябва просто да си я адаптирам и да си я направя като своя. Аз знам, че е трудна не само заради вокалната техника, която трябва да имаш, но и поради факта, че е дълбоко свързана с българските традиции и музика. Затова ако ще я изпълнявам, трябваше да го направя с изключителен респект. Така че я направих своя, не се стараех да копирам когото и да било и я изпях със сърцето си. Затова съм му много благодарна, че ме накара да я изпея, защото от страх, може би никога нямаше да се опитам."
Връзката си с България Ерика дължи на своите прабаба и прадядо по бащина линия, които пристигат в Аржентина през 1922 година. За предците си обаче не знае почти нищо, с изключение на имената им – Шипка и Анто, както и информацията, че са родом от село Горни Лом, намиращото се в Северозападна България.
"Още от малка аз съм част от българската асоциация в Комодоро Ривадавия, създадена през 1989 година. Макар че майка ми не е потомка на българи, е изключително ангажирана с асоциацията и ми помага много при приготвянето на храната и подготовката за различните събития, на които задължително присъства и баща ми. Освен, че по професии те са фризьорка и рибар, двамата имат своя градина, в която отглеждат всички плодове и зеленчуци, които можете да си представите, както и кокошки."
Родителите на Ерика, както и нейни приятели са сред участниците във филма на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", разказващ историята на българските преселници в далечната страна:
"Тя искаше да направи интервю с мен, но докато се уговаряхме, попита дали може да дойде у дома и да зададе въпроси и на моите родители. Попитах ги, а те бяха много щастливи, че могат да са част от филма. Все още не съм гледала филма, но ще го направя преди да си замина обратно в Аржентина. Със сигурност много се гордея с тях и особено с баща ми, защото той не говори много, но се отпусна и разказа чудесни спомени от своето детство, своите баба и дядо. Затова за мен беше прекрасно, че тя му даде възможност да разкаже своята история."
Приятели Ерика открива дори на българския научноизследователски кораб "Св.св. Кирил и Методий", който акостира на пристанището в града по пътя си към Ледения континент. На борда тя се запознава не само с екипажа, но и с пътниците, които са както учени от различни области, така и представители от културния сектор. Един от тях е режисьорът Иглика Трифонова, която има рожден ден и я кани да се присъедини към техния празник. Срещата с българските полярници винаги е много специален момент за Ерика, защото е повод, фолклорната ѝ група да изпълни своя репертоар пред българска публика, което е съпътствано с незабравима емоция.
Спонтанна, лъчезарна и много чаровна, Ерика не пропусна да благодари на екипа на Радио България за възможността да разкаже своята история, както и на всички хора, които по един или друг начин са проявили интерес към пазителите на български традиции в Аржентина:
"За мен е много важно хората да знаят за нашата асоциация, за това че сме там и сме потомци на българи, имаме българска кръв. Бих искала да благодаря на ИАБЧ за възможността да посетя уроци по пеене и тъпан, както и на човека, който ми помогна да осъществя това пътуване – Христо Крушарски!"
Снимки: Йоан Колев, личен архив на Ерика Пералес, Facebook/ Eru Perales, Facebook/ Asociación Búlgara, БТА, Асен Великов
На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков. Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му попречи да бъде вечен оптимист за бъдещето на своята родина. На 16 години, заради издаване на..
Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..
На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков. Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му..