Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на Министерския съвет от 1993 г. Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите, които нямат българско гражданство.
За предстоящата учебна година най-много са записалите се студенти от Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, казва в интервю за Радио България заместник-министърът на образованието акад. Николай Витанов:
"Към момента Министерството на образованието и науката (МОН) предоставя 2000 места за обучение в българските държавни висши училища на българи, живеещи извън България – продължава акад. Витанов. - От тях 40 са за обучение в степен "доктор", има и 240 места за следдипломна квалификация. Българската държава подкрепя допълнително тези студенти и специализанти със стипендия от 240 лева (около 123 евро) за студентите и 1227 лева (около 627 евро) за докторантите и специализантите. Студентите от седем държави – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан, Украйна и Молдова, се ползват с определени привилегии. Те са освободени от плащане на такси за обучение, ползват общежития и столове, субсидирани от държавата, имат задължително здравно осигуряване, преминават и задължителен курс по български език, без да заплащат такса".
Анализите показват, че през годините интересът за обучение у нас по постановление № 103 се запазва стабилен, като годишният прием варира от 800 до 1000 и над 1000 нови студенти.
За предстоящата учебна година най-много записани студенти от българските диаспори има от Украйна (847 студенти), Молдова (410), Северна Македония (254) и Сърбия (160). При първите три държави се регистрира немалък ръст в броя на желаещите да учат у нас, докато при тези от Сърбия има намаление с 14 души, спрямо предходната учебна година.
"Най-голям е интересът към специалностите в професионално направление "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация" – обяснява за Радио България Росица Колева, директор на дирекция "Висше образование" в МОН. - Тези кандидат-студенти, освен задължителния общообразователен изпит по български език и литература и история на България, полагат и специализиран изпит по биология и химия, който се провежда в онлайн платформа на МОН. Има интерес и към специалностите "Архитектура", "Строителство на сгради и съоръжения", "Право". С много голям интерес се ползват и икономическите специалности "Бизнес администрация", "Икономика на туризма", "Стопанско управление", "Маркетинг".
Логично, предвид професионалната ориентация на студентите, с най-много записани студенти са медицинските ни университети в София, Варна, Плевен и Пловдив. Сред предпочитаните висши училища са още Софийският университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Икономическият университет във Варна, техническите университети в София и Варна. Студенти от българските диаспори имат и Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет.
Процесът на кандидатстване на желаещите да се обучават в България е специално улеснен и се провежда онлайн през платформата на МОН . Там след регистрация и получаване на уникален идентификационен номер кандидатите подават сертификатите си за български произход и дипломата за завършено образование – средно или висше, а след одобрение на документите им се пристъпва до избор на специалности и университет/и. Кандидат-бакалаврите имат право да кандидатстват за до 5 специалности, а тези за магистри и докторанти – до 3. Класирането се извършва въз основа на подадени образователни документи. На класиралите се издава удостоверение от МОН, че са приети, което им се дава от университета при пристигането им в България, а за тяхно улеснение в платформата са публикувани контактите на отговорните по записването им във съответния факултет и тези по настаняването им на общежитие. Това удостоверение пък на свой ред служи и при издаването на дългосрочна виза за пребиваване в България с цел обучение.
Освен за по-лесен процес на кандидатстване, от МОН полагат усилия и за увеличаване на интереса към нашите висши учебни заведения чрез редовни срещи и разяснителни кампании сред българските общности в чужбина. Активно се работи и с директорите на български неделни училища, за да им се разясни всеки детайл, а те на свой ред да помогнат и да окуражат възпитаниците си да учат в България. Поддържа се силна междуинституционална връзка с консулите ни в тези страни, работи се активно и с Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Снимки: БГНЕС, Иван Гергов, aba.government.bg, far.rs, БТА, Медицински Университет - София
В местността "Карандила" над град Сливен на 23 август се провежда ХХХII Национален събор на каракачаните . Организатор на събитието е Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Откриването е в 10,30 ч., а час по-късно..
На 23 и 24 август в черноморския град Бургас ще се проведе BURGAS SKATE WEEKEND 2025. Посетителите ще могат да се насладят на скейт състезания за всички възрастови групи, демонстрации от водещи български скейтъри, DJ сетове, музика на живо и..
В "България днес" на 22 август слушайте: 01:34 – Актуално от България и от общностите с българи по света 12:40 – По съседски – новини от Балканите 22:07 – Българският образователен център във Вашингтон – малко кътче от Родината..
От днес до 24 август се провежда 15-ият Фестивал на фолклорната носия Жеравна - 2025, в местността Добромерица. Над 30 каба гайди ще дадат началото..
През нощта ще бъде предимно ясно със слаб вятър от южната четвърт. В петък през страната ще преминава студен атмосферен фронт. Вятърът ще се обърне..
До 18 август от нарушено водоснабдяване са засегнати общо 260 868 хиляди души, 16 града и 283 села , съобщи регионалният министър Иван Иванов на..