"Учете се без предразсъдъци и служете на достойна кауза" – това е мотото на Пекинския университет за чужди езици Beijing Foreign Studies University в китайската столица. В създаденото през 1941 г. висше учебно заведение днес се преподават 101 чужди езика, в това число се предлагат и курсове по по-редки европейски, азиатски и африкански езици. От 1961 г. университетът предлага и бакалавърска програма "Българистика" към факултета по Европейски езици и култура и вече 12 години преподавател в нея е д-р Люба Атанасова от Благоевград – "даскал" по призвание, професия и житейски мироглед. Как д-р Атанасова и Китай пресичат пътищата си? "Всъщност не аз избрах Китай. Китай избра мен" – казва самата тя пред кореспондента на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова. И признава, че нейната лична история и опит могат да послужат като извод за това, как нашите планове и представи как ще подредим своето бъдеще, много често се преобръщат изначално.

"В момента, в който станах на 40 години, тъкмо бях защитила докторската си дисертация в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и по стечение на обстоятелствата точно тогава се разведох и придобих някакво вътрешно усещане, че това е моментът, в който аз задължително трябва да направя някаква генерална промяна в живота си. Не че не се чувствах добре в Югозападния университет, където преподавах, но различни житейски обстоятелства ме накараха да помисля за нещо съвсем ново. И така изборът ми падна върху идеята да отида на лекторат, което означава да преподавам български език, литература и култура зад граница в чужд университет. Моето желание беше това място да бъде Белград, Сърбия (бел. ред. Белградският университет предлага една от най-добрите програми по "Български език и литература" в Европа). Документите, които подадох за кандидатстване за конкурса в Министерство на образованието и науката бяха попълнени с едно единствено желание – Белград. Правя само едно уточнение за незапознатите – когато бъдещите лектори и колегите се явяват на конкурсите за лекторати по български език, те всъщност имат право на две желания избор за място и обикновено се възползват да посочат и двата избора. 

Преди 12 години колегите, които бяха посочили като първо желание лектората в Белград бяха, ако не бъркам осем, и всички бяха с предимство пред мен – аз бях най-млада от всички и с най-ниска образователна квалификация "доктор". И когато влязох на устното събеседване тогавашният председател на комисията проф. Клео Протохристова, която също е специалист като мен по Западноевропейска литература, директно ми каза: "Колега, вие няма да заминете за Белград". Нещо, което аз напълно очаквах. Но тя продължи и каза, че са много впечатлени от моята автобиография и имат други две предложения за мен – да замина в Делхи, Индия или в Пекин, Китай."

Така колелото на съдбата се завъртяло и д-р Люба Атанасова трябвало веднага да реши как да продължи историята си. Свила рамене и без колебание отговорила: "Добре, нека бъде Пекин!" Няколко месеца по-късно пристигнала в най-многолюдната страна на света, с коренно различна култура и привички от европейските. "За тези 12 години тук видях многократно колеги от различни държави на различна възраст, които много често имат сериозни проблеми с привикването. Заради културния шок се е случвало да си тръгват почти веднага" – разказва д-р Атанасова. Тя, обаче не е сред тях. Още от първия ден, в който стъпва на китайска земя се чувства като у дома си.

"По пътя от летището в Пекин към Пекинския университет за чужди езици казах тогава на студента, който ме посрещна на аерогарата: "Я, каква изненада. Пекин страшно много прилича на София." При което момчето, което току-що се беше прибрало от едногодишен обмен в Софийския университет, ме погледна много изненадано. Но така се почувствах. И до ден днешен се чувствам така – усещам и наричам Пекин мое второ родно място" – категорична е българистката.

Бързо адаптирала се към начина на живот и ред в Пекин, д-р Люба Атанасова открива и още една положителна страна в своята работа. Без колебание казва, че преподаването на китайски студенти се оказва много по-лесна задача дори от това да преподава в собствената си родина.  

"Китайският студент е изключително мотивиран, изключително дисциплиниран и целенасочен. На първо място китайските студенти не противоречат, не се пазарят, каквато и натовареност да имат в часовете като цяло или в дисциплината, която аз или колегите преподаваме, те не си позволяват да коментират или да се противопоставят на онова, което учителят е казал. Според мен големият проблем не само на българската, но и в голяма част на европейската образователна система, е че тук, в Китай, а видях абсолютно същото и в Корея, в Япония, Филипините и Тайланд, е концепцията, нарочно използвам тази дума, за Laoshi (lao – стар, уважаван, shi – учител, майстор) на китайски или на български учител, макар че не са съвсем еднакви. Учителят тук стои в очите на обществото точно по същия начин, както в България през епохата на Възраждането и специално след 40-те години на XIX век и начина, по-който българите са се отнасяли към даскала. Има елемент на преклонение, има елемент на безкрайно уважение. И с дълбока тъга и нечовешко разочарование чета и слушам за този ужасен негативизъм и критицизъм, който цялото българско общество излива върху своите учители и това е слабо казано тъжно."

24 са студентите, завършили тази година своята бакалавърска програма по български език и литература в Пекинския университет за чужди езици. 16 са били второкурсниците през изминалата учебна година и четирима са избрали българския език като допълнителен кредит в магистърските си специалности. Така общо 44 са били възпитаниците, които се учат на четмо и писмо на хиляди километри от България. На есен ще започнат обучението си новите българисти, които ще формират новия първи курс. Само допреди пет години в Университета са приемали веднъж на четири години желаещите да изучават български във Факултета за малки и редки езици. Днес това става на всеки две години, уточнява д-р Люба Атанасова. Само след няколко седмици тя самата започва своята 13-а академична година в Пекин. И въпреки, че според китайското законодателство д-р Атанасова, както и всеки друг чуждестранен преподавател в Китай, няма право да повишава своята научна степен в университета, където преподава, без значение от годините стаж, което спира нейното академично израстване, тя е щастлива и доволна от живота си. "Китай много ме промени като човек", признава Люба. 

"По природа аз съм холерична, много съм енергична, искам нещата много бързо да се случват, припряна съм в определени ситуации като всеки представител на Югозападна България – с усмивка казва тя. – Обаче тук някак си се научих на някакво смирение, тоест отчасти съм попила тяхната представа за хармония. Всъщност аз ще го обясня по друг начин – при китайците има един много неразбираем за европейската ни мисъл концепт за хоризонтално развитие. Ако при нас така нареченото разбиране за успех и благополучие е вектор, насочен нагоре, при тях съществува и друга представа. Не че предишната е изключена, тоест нашата, но представете си сега този вектор, който е просто хоризонтален. Това означава, че в една секунда от живота си, ако се обърнете и разгледате себе си, мястото, където се намирате, нещата, които правите, хората, с които общувате, тоест дадете си ясна представа къде сте вие в този момент и ако това ви удовлетворява напълно, изкачване нагоре не е необходимо.

 И аз щастливичко успях да повярвам в този начин на житейска преценка. Това, че най вероятно никога няма да повиша научната си степен, няма да стана доцент, всъщност не ме натъжава и не ме разочарова. Аз се чувствам отлично тук, имам неописуемо удовлетворителна за мен самата работа с китайските студенти и това, какво пише пред името ми, няма никакво значение. Казвам на студентите, на децата, да ме наричат просто Люба" – признава един съвременен български даскал в Китай.

Съставил: Весела Кръстева

Снимки: БНР, Здравка Маслянкова, Facebook/ Ljuba Atanasova