Въпросът за качествената и вярна информация винаги е бил изключително важен, но дали вече не сме изправени пред проблем, който крие опасност от глобално разпространение на фалшиви новини в бъдеще? В проучване на Евробарометър, проведено сред младите хора между 16 и 30 години в Европа, 76% твърдят, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, научаваме от БТА. В девет от държавите членки повече от половината младежи съобщават, че това се случва "често" или "много често". В същото време 42% от тях се информират от социалните мрежи, като по-склонни да търсят такава информация са тези между 16 и 18-годишна възраст, докато по-възрастните (между 25 и 30 години)все още предпочитат телевизията, радиото и онлайн новинарските платформи.

Каква е ситуацията в България и има ли проблем и за другите възрастови групи?

Според Стойчо Босев от социологическа агенция "Алфа Рисърч" податливостта към дезинформация е пряко свързана и с възрастта.

"Със сигурност можем да кажем, че младите са податливи към дезинформация, поради няколко причини. От една страна са информационните източници, които се използват, а от друга – самото съдържание, което привлича тяхното внимание, както и начина, по който е структурирано."

Алексей Пампоров от Института по социология и философия към БАН твърди, че проблемът при намирането на достоверна информация у нас е свързан с наследството, което носим от бившия тоталитарен режим, а днес допълнително се утежнява от дезинформацията, разпространявана в социалните мрежи.

"Там може да има безконтролна продукция на новини, т.е. голям обем от фалшиви и неистински новини, което позволява по-лесно идеологизиране на дискурса, изкривяване и  повлияване на общественото мнение – обяснява той в интервю за БТА. – Препостват се, преповтарят се и се усилват едни и същи новини. В България ясно се виждат медийни кръгове в социалните медии. Те си помагат и разчитат на конкретни аудитории. Резултатът е, че вие сте в така наречения "балон", т.е. стоите там и мислите, че само това е истината. Но в България имаме и друг тежък проблем и мисля, че той ще продължи да се задълбочава с новите поправки и реформи, които уж се правят в образованието. Системата ни на образование е дълбоко идеологизирана по почти всички предмети! Това е тежкото ни наследство от тоталитарния режим, при който имаше една единствена истина и тя трябваше да се възпроизвежда, вместо да се насърчава критическо мислене. Някой може да не харесва Вазов, друг – Ботев, но не се насърчава детето да обясни какво не му харесва, да  изгражда аргументация и да мисли. Липсва ни умението да мислим критично, имаме идеологизирано мислене и това ни пречи. Свикнали сме да има една истина и да се страхуваме от нея."

Днес все повече изкуственият интелект навлиза в личното ни пространство. Използват ли обаче младите AI приложенията с цел достъп до информация?

"Изкуственият интелект в последно време навлиза в глобален мащаб, а в България - с доста ускорени темпове", споделя пред БТА Стойчо Босев от "Алфа Рисърч" и допълва:

"Изкуственият интелект се ползва много често и като средство за информация. Това е валидно и за младите. "Алфа Рисърч" публикува наскоро проучване, а резултатите показват, че имено младите най-активно използват генеративни AI приложения. Най-често става въпрос за ChatGPT, но в Европа всеки трети младеж използва такива приложения, а в България те са 13% , което показва доста по-голяма активност. На този етап обаче както по-младите, така и по-възрастните се обръщат към него предимно за лични цели, а не за работа и цели, свързани с работата и обучението."

Според "Алфа Рисърч" младите хора у нас често се самоопределят като "неинформирани" по социалнополитическите теми, но основната разлика в информираността на младежите, спрямо техните връстници отпреди 10 години, е в начините за достъп до информация, които са се променили значително. 

"За последното десетилетие практиките на информиране са се изместили изключително много и със сигурност това влияе и на степента на информиране. Повечето възрастни все още се обръщат към телевизията – близо 80%, за разлика от най-младите. Общонационалното проучване показва, че са застъпени и онлайн източниците, но все още остават на по- заден план – 55% използват интернет сайтове, а около 40% социални мрежи. Но ежедневието на младите все повече се прехвърля в онлайн среда и имаме всички предпоставки да вярваме, че тази тенденция ще продължи, тъй като те ще започнат да навлизат в по-зряла възраст."

А Алексей Пампоров от БАН предупреждава за риска от информиране чрез социалните медии, които в повечето случаи са нишово политически ориентирани, а  проблемът с липсата на контрол върху съдържанието засилва допълнително възможността за разпространение на дезинформация. Изглежда в следващите години  все повече ще ни се налага да подбираме средствата си за информация и да развиваме критичното мислене, за да успеем да се детоксикираме от задаващата се лавина от дезинформационен поток.

Текст: Десислава Шапкарова

Интервюта: БТА

Снимки: БТА, Pexels, alpharesearch.bg