Пианистката Росица Банова: Вярвам в прекрасното бъдеще на България

Талантлива пианистка и реномиран педагог, почти три десетилетия Росица Банова преподава в САЩ и Азия. Концертирала е в Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Испания, Франция, Гърция, Русия, Китай, Виетнам и Тайланд, а нюйоркската Carnegie Hall е само една от десетките американски зали, където е аплодирана.

Родена е в София, в семейството на изтъкнатия поет, писател, драматург и преводач Банчо Банов и примабалерината Росица Банова. В НМУ "Любомир Пипков" учи при Калина Георгиева, Лиляна Стойкова и Весела Маринова. Работи и с прочутите пианисти Йовчо Крушев и Константин Станкович. В българската преса могат да се открият възторжени рецензии от изтъкнати критици за нейни сценични изяви още на 9-годишна възраст. По същото време печели и първите си награди от конкурси – българския "Светослав Обретенов" в Провадия и изключително престижното състезание за деца до 16 години "Виртуози на музиката за пиано" в чешкия град Усти над Лабем. Следва втора награда на "Музиката и Земята" в София и първа - от Международния клавирен конкурс на UFAM (Union des Femmes Artistes Musiciennes) в Париж.

Росица Банова в Лас Вегас (2009 г.)

В НМА "Проф. Панчо Владигеров" Росица две години е в класа на големия български пианист и педагог Антон Диков, а през 1997 г. заминава за Сан Франциско, където е приета в Консерваторията с пълна стипендия и е студентка на професор Пол Хърш. Работи и с изтъкнатия пианист и педагог Мак МакКрей. Магистър и доктор става в Музикалното училище "Джейкъбс" към Университета на Индиана под ръководството на професорите Евелин Бранкарт и Емил Наумов.

Росица Банова за семейството, учителите, любимите си автори и българския репертоар

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Не мога да посоча един учител, който ми е помогнал най-много" – споделя Росица Банова пред Радио България. "Просто всички те бяха идеалната за мен комбинация, от всеки от тях научавах нещо ново… Индиана все още е едно от може би най-големите десет училища по музика в Америка. Запознах се с професор Евелин Бранкарт – белгийка, с награда на "Кралица Елизабет" (Concours musical international Reine Élisabeth – един от най-престижните международни конкурси за млади цигулари, пианисти, певци и виолончелисти, който се провежда в Брюксел и носи името на белгийската кралица Елизабет – бел. ред.). Много талантлива пианистка и преподавателка, която преработи изцяло моята техника. Шест месеца ме държа само на упражнения – без да свиря нищо друго. Беше много трудно, но тя каза, че трябва да се направи. И аз съм ѝ много благодарна, защото след това започнах да свиря още по-виртуозни пиеси. След нея работих с невероятния професор Емил Наумов, на когото дължа страшно много.Той е толкова голям професионалист, но най-важното е, че много подкрепя учениците си. С него работих върху концерт с произведения на Панчо Владигеров".

Росица Банова за обучението си в САЩ, концертите, преподаването и китайските студенти

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Росица Банова остава в Индиана като преподавател по пиано в Музикалното училище "Джейкъбс". През 2012 г. заминава за Китай, където преподава в университета "Лудонг" в Янтай. Изнася рецитали, лекции и майсторски класове в Янтай, Вейхай и Шанхай. След това работи в университета "Пелита Харапан" в Индонезия, където оглавява катедрата по клавирен съпровод. От 2014 до 2023 г. Банова е ръководител на клавирната катедра в университета "Султан Кабус" в Оман, а от лятото на 2023-та до днес преподава пиано, теория на музиката и камерна музика в Wycombe Abbey International School в китайския град Нанкин.

За своята изключително успешна педагогическа работа Банова споделя:

"Преподавала съм на всякакви възрасти – от 4-годишни деца до студенти, завършващи бакалавърска степен. В момента в Китай работя в училище, което е британско и там учениците са от 1 до 12 клас, като аз предимно преподавам от 7 до 12 клас. Опитвам се да науча моите ученици да бъдат индивидуални, да мислят позитивно и да развиват най-доброто от себе си. Тези, които са сега в 12 клас, се опитвам да ги подготвя за прием в университети или колежи из целия свят. Тази година имам четирима ученици, които бяха приети в Европа и в Америка. Но най-важното – опитвам се да бъда разнообразна като преподавател. Да подобря тяхната техника, тяхната музикалност, да научат голям репертоар. За мен преподаването е страст. Обожавам да преподавам!".

За особеностите на китайските си ученици, за тяхната музикалност и емоционалност Росица Банова казва:

"Нещата много се промениха в Китай. Знам, че много хора преди говореха: китайците са невероятни технически, но нямат музикалност. В момента изобщо не е така. Може би защото музиканти от целия свят преподават в Китай, учат ги на звукоизвличане… и най-важното е, че китайците са много дисциплинирани. Там не можеш да направиш една забележка два пъти. Когато кажеш нещо на урок, следващият път трябва да е фиксирано. Ако не е, започват едни извинения... Не обичат да им се повтаря. Много от моите ученици сега взимат и изпити за ABRSM – британската система за пиано (бел. ред. британската музикална теория на ABRSM предоставя структуриран път за развиване на музикална грамотност чрез прогресивна система от осем степени). Толкова са амбицирани, свирят по цял ден – нещо, което не навсякъде става".

И все пак – може ли да се научи емоционалността, любовта, вдъхновението?

"Мисля, че може, когато се говори за това – твърди Росица. "Спомням си, че Йовчо Крушев беше много добър в това – да извади най-доброто от теб, докато свириш дадено произведение. След уроци при него аз се чувствах като наелектризирана! Така пълна с енергия от неговите уроци… А и те слушат много записи – съвременни пианисти, пианисти от миналото, и се опитват (не искам да кажа да подражават точно), но се опитват да извадят най-доброто от себе си".

Как се справя със системата в Китай: с начина на живот, строгите изисквания, спазването на правила?

Росица Банова за Китай, за желанието да живее в България и за малката си дъщеря

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Трудно е. Това е единственото нещо, което е трудно за мен и прави така, че аз да искам да се върна или обратно в арабския свят, или в Америка. Изискванията в Китай са много сериозни. Училището, в което работя в момента е британско. Въпреки това то има китайски директор. Трябва да си на работа от осем сутринта до шест вечерта. Ако пристигнеш примерно в осем и половина няколко дни подред, те уволняват без абсолютно никакво предупреждение. Много от моите колеги бяха уволнени от днес за утре. Всяка стая има камера и директорите (без ти да знаеш кога те наблюдават) гледат тази камера и виждат преподаваш ли урок, или например си четеш нещо на телефона. Веднага като се види това, може би ти дават едно предупреждение, не съм сигурна… Засега не ми се е случило, но никога не се знае. Затова не се чувствам и напълно сигурна, защото те винаги могат да намерят нещо... Много е строга ситуацията".

Българката споделя, че в Китай се живее изключително спокойно, защото има сериозни санкции срещу престъпността. Кражбата, например, е напълно непознато явление там. Въпреки това, тя не би искала да остане в Азия, би предпочела да се върне в Америка, където е домът ѝ.

Дали не би се върнала в България? "Много бих искала… Но мисля, че е трудно, защото аз съм напуснала България през 1997 г. и тук в момента има съвсем други позиции и хора, които са ги заели. Не съм сигурна, че те биха искали да наемат някого, който от 1997 г. не е живял в България. Независимо, че аз имам опит на преподавател от целия свят. Но, ако получа такава възможност, бих се върнала в България".

Всъщност тя си идва всяко лято. От 90-те години на миналия век до днес страната ни много се промени, само че ние като че ли не го осъзнаваме. Как се вижда България отвън?

"Аз виждам България много променена – в много добър смисъл и в недотам добър смисъл. Но това е моята родина и аз бих желала да живея в България. Дъщеря ми много обича да е в България…" – споделя Росица Банова.

Росица Банова за приятелите и колегите, съдбата и загубите, за вярата, мечтите и любовта

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В живота ѝ има два трагични момента. На 16 години губи баща си, на 35 – съпруга си. На въпроса как се преодоляват загуби, Росица спокойно отговаря: "Не мога да кажа, че съм преодоляла, не съм ги преодоляла. Баща ми винаги е с мен, аз и досега го сънувам поне веднъж седмично... Със съпруга ми просто нямаше какво да се направи. Той беше диагностициран с нелечим рак и си отиде за два месеца. Реакцията ми към това беше да напусна Америка. Затова започнах да преподавам по света, защото не можех да остана в къщата, където съм живяла – с всички спомени. А не исках да я продам, това беше нашият дом. Тогава получих първата работа в Китай – през 2012 година, и оттогава все още не съм намерила силата да се прибера обратно вкъщи. Но … животът трябва да продължи".

Росица Банова определя себе си като "много вярваща в съдбата и в Господ". Смята, че всяко нещо се случва с някаква причина. Значи ли това, че е вярваща православна християнка? Тя убедено казва – да! "Особено когато се случи с мъжа ми, аз бях пианистка в една не православна, но методистка църква в Америка, където много ми помогнаха. Просто това бяха хора, които бяха неотстъпно до мен. Половин година ми носеха храна вкъщи – да не готвя. Пращаха ми чистачка да ми чисти къщата. Подкрепяха ме, говореха с мен, просто беше невероятна помощ, без която може би нямаше да преодолея… Разбира се майка ми беше също до мен тогава".

Следващият ѝ концерт ще бъде през януари 2026 г. в Тайланд. Надява се скоро да свири и на родна сцена, но все още не знае кога ще се случи. В повечето случаи е оптимист: "Случили са ми се много лоши неща в живота, но пък са ми се случили и много хубави неща, за които аз съм благодарна. Най-хубавото беше раждането на дъщеря ми, така че съм оптимистка. Надявам се да има добро бъдеще както за мен, така и за нея, и за всички…". Мечтае единствено за здраве и вярва – истинската любов съществува: "Любовта е не винаги към специален човек. Любовта е към изкуството, любовта към живота, любовта към това, което ти се случва. Вярвам в любовта и вярвам в това, че хубави неща могат да се случат".

А какво мисли за България?

"Само най-хубавото. И пожелавам всички да бъдат живи и здрави, да бъдат по-добри хора. Защото понякога срещам хора, които са много изнервени, груби по улиците. Това е нещо, което ме отблъсква от България. Иначе талантът на всички българи… повечето хора са добри, но просто искам хората да са по-спокойни, което знам, че е трудно със ситуацията в България в момента. Но аз вярвам в едно прекрасно бъдеще за България, колкото повече време минава. И се надявам един ден да се върна тук…"

Снимки: rossitzabanova.online, YouTube /Rossitza Banova