Талантлива пианистка и реномиран педагог, почти три десетилетия Росица Банова преподава в САЩ и Азия. Концертирала е в Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Испания, Франция, Гърция, Русия, Китай, Виетнам и Тайланд, а нюйоркската Carnegie Hall е само една от десетките американски зали, където е аплодирана. Родена е в София, в семейството на изтъкнатия поет, писател, драматург и преводач Банчо Банов и примабалерината Росица Банова. В НМУ "Любомир Пипков" учи при Калина Георгиева, Лиляна Стойкова и Весела Маринова. Работи и с прочутите пианисти Йовчо Крушев и Константин Станкович. В българската преса могат да се открият възторжени рецензии от изтъкнати критици за нейни сценични изяви още на 9-годишна възраст. По същото време печели първите си награди от конкурси – българския "Светослав Обретенов" в Провадия и изключително престижното състезание за деца до 16 години "Виртуози на музиката за пиано" в чешкия град Усти над Лабем. Следва втора награда на "Музиката и Земята" в София и първа - от Международния клавирен конкурс на UFAM (Union des Femmes Artistes Musiciennes) в Париж. В НМА "Проф. Панчо Владигеров" Росица две години е в класа на големия български пианист и педагог Антон Диков, а през 1997 г. заминава за Сан Франциско, където е приета в Консерваторията с пълна стипендия и е студентка на професор Пол Хърш. Работи и с изтъкнатия пианист и педагог Мак МакКрей. Магистър и доктор става в Музикалното училище "Джейкъбс" към Университета на Индиана под ръководството на професорите Евелин Бранкарт и Емил Наумов.

"Преподавала съм на всякакви възрасти – от 4-годишни деца до студенти, завършващи бакалавърска степен. В момента в Китай работя в училище, което е британско и там учениците са от първи до 12-ти клас, като аз предимно преподавам от седми до 12-ти клас. Опитвам се да науча моите ученици да бъдат индивидуални, да мислят позитивно и да развият най-доброто от себе си. Тези, които са сега в 12-ти клас, се опитвам да ги подготвя за прием в университети или колежи из целия свят. Тази година имам четирима ученици, които бяха приети в Европа и в Америка. Но най-важното – опитвам се да бъда разнообразна като преподавател. Да подобря тяхната техника, тяхната музикалност, да научат голям репертоар. За мен преподаването е страст. Обожавам да преподавам!"

За особеностите на китайските си ученици, за тяхната музикалност и емоционалност Росица Банова споделя: "Нещата много се промениха в Китай. Знам, че много хора преди говореха: китайците са невероятни технически, но нямат музикалност. В момента изобщо не е така. Може би защото музиканти от целия свят преподават в Китай, учат ги на звукоизвличане… и най-важното е, че китайците са много дисциплинирани. Там не можеш да направиш една забележка два пъти. Когато кажеш нещо на урок, следващият път трябва да е фиксирано. Ако не е,започват едни извинения... Не обичат да им се повтаря. Много от моите ученици сега взимат и изпити за ABRSM – британската система за пиано (британската музикална теория на ABRSM предоставя структуриран път за развиване на музикална грамотност чрез прогресивна система от осем степени - бел. ред.). Толкова са амбицирани, свирят по цял ден – нещо, което не навсякъде става".

И все пак – може ли да се научи емоционалността, любовта, вдъхновението?

"Мисля, че може, когато се говори за това – твърди Росица. "Спомням си, че Йовчо Крушев беше много добър в това – да извади най-доброто от теб, докато свириш дадено произведение. След уроци при него аз се чувствах като наелектризирана! Така пълна с енергия от неговите уроци… А и те слушат много записи – съвременни пианисти, пианисти от миналото, и се опитват (не искам да кажа да подражават точно), но се опитват да извадят най-доброто от себе си".

Българката споделя, че в Китай се живее изключително спокойно, защото има сериозни санкции срещу престъпността. Кражбата например е напълно непознато явление там. Въпреки това, тя не би искала да остане в Азия, би предпочела да се върне в Америка, където е домът ѝ. Дали не би се върнала в България? "Много бих искала… Но мисля, че е трудно, защото аз съм напуснала България през 1997 година и тук в момента има съвсем други позиции и хора, които са ги заели. Не съм сигурна, че те биха искали да наемат някого, който от 1997-а не е живял в България. Независимо, че аз имам опит на преподавател от целия свят. Но ако получа такава възможност, бих се върнала в България". 

Всъщност тя си идва всяко лято. От 90-те години до днес страната ни много се промени, само че ние като че ли не го осъзнаваме. Как се вижда отвън? 

"Аз виждам България много променена – в много добър смисъл и в недотам добър смисъл. Но това е моята родина и аз бих желала да живея в България. Дъщеря ми много обича да е в България…" – споделя Росица Банова. 

А какво мисли за България?

"Само най-хубавото. И пожелавам всички да бъдат живи и здрави, да бъдат по-добри хора. Защото понякога срещам хора, които са много изнервени, груби по улиците. Това е нещо, което ме отблъсква от България. Иначе талантът на всички българи… повечето хора са добри, но просто искам хората да са по-спокойни, което знам, че е трудно със ситуацията в България в момента. Но аз вярвам в едно прекрасно бъдеще за България, колкото повече време минава. И се надявам един ден да се върна тук…"

Снимки: rossitzabanova.online, YouTube /Rossitza Banova